Решение № 7984 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2009 г.

Решение № 7984 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от областния управител на Варненска област срещу решение № 1681 от 09.12.2008 г. постановено от Административен съд Варна, ХХХIII състав по адм. д. № 351/2007 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от Тодор Транакиев Георгиев. С тази касационна жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците Валентин Цветков Панайотов и Дойчин Цветков Панайотов чрез процесуалния си представител адв. Хаджолян изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-06-7706-321 от 29.11.2006 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за селищно образувание м. "Ваялар", землището на гр. Варна. заповедта е оспорена в частта касаеща отреждането за имоти № 150 и № 795. Съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че отредения за жалбоподателите имот с № 150 не съответства на доказаните им права. В производството пред съда жалбоподателите са се легитимирали като собственици на имот с площ от 1000 кв. м. С плана на новообразуваните имоти за тях е отреден имот № 150 с площ от 368 кв. м. Съдът е приел, че отреждането на тези собственици е приоритетно, тъй като новообразуван имот № 795 е отреден за собствениците с признато право на възстановяване. За тях правото на собственост се възстановява след влизане в сила на плана на новообразуваните имот със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съобразяване на отреждането за тях с разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ . По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. С плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване е трансформирано в право на собственост и е заплатена цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. По делото е установено, че жалбоподателите се легитимират като собственици на имот с площ от 1000 кв. м. Този имот е идентифициран по заключение на приети съдебно-технически експертизи, като нанесен върху новообразувани имоти № 150 и № 795. При тази установеност, съдът е приел, че отреждането на жалбоподателите на имот с по-малка площ - 368 кв. м., е незаконосъобразно. Извода на съда съответства на изискването на т. 2.5 от Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 83 от 19.09.2003 г., съобразно която границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, се нанасят в плана без изменение на местоположението им. В случая приоритет да бъде нанесен в плана на новообразуваните имоти без промяна на местоположението има имота на жалбоподателите, а не на заинтересованата страна, тъй като за него реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило с влязла в сила заповед за възстановяване на земеделската земя. Правото си на собственост тази страна удостоверява с решението на съответната общинска служба по земеделие, с което е признато право на възстановяване под условие, че възстановяването ще се извърши след устройване на територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Отлагателното условие при което ще се възстанови земеделската земя на бившите собственици не е осъществено, тъй като не е влязъл в сила плана на новообразуваните имоти Неоснователни са доводите, релевирани с касационната жалба на областния управител на Варненска област. В случая жалбоподателите се легитимират като собственици с нотариални актове от 1965 г. и 1984 година. По тези нотариални актове имота се идентифицира по стар кадастрален план. При това положение при изработване на кадастрална карта и кадастрален регистър, данните за собствениците и носителите на вещни права се набират по реда на чл. 41, ал. 2, т. 1 от ЗКИР . Този довод е неоснователен и с оглед факта, че при изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти, имот № 150 е отреден с площ от 1000кв. м., но във връзка с подадено възражение вх. № ВЖ-94-Т-18 от 14.07.2004 г. от Транаки Георгиев Кълчаклиев, тази площ е намалена, като с окончателното предвиждане, което е предмет на оспорването, имота е останал с площ от 368 кв. м. и е отреден новообразуван имот № 795 за наследници на Транаки Георгиев Кълчаклиев. При това положение не може да се приеме, че поради бездействие на оспорващата страна изходните данни за изработване на помощния план и плана на новообразуваните имоти са непълни. Напротив първоначалното предвиждане е съобразено точно с правата на оспорващите. Констатираната от съда незаконосъобразност на отреждането е след уважаване на възражение, подадено от наследодателя на заинтересованата страна, сега касационен жалбоподател. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение