Решение № 15440 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2017 г.

Решение № 15440 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. С. С., гражданин на Ирак, срещу Решение № 408 от 12.06.2017 г., постановено по адм. дело № 497/2017 г. от Административен съд Х.. В касационната жалба се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), в съдебно заседание чрез процесуалният си представител юрк. Петровска, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. С. С., гражданин на Ирак, срещу Решение № 8484 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. За първи път той е напуснал страната си на произход през 2001 г. и е пребивавал в Иран, Турция, Гърция, Дания, Швеция, Унгария и през 2016 г. е пресякъл нелегално границата на РБ на неопределено за това място. Не твърди и не доказва спрямо него да е упражнявано физическо насилие и да е бил обект на репресии поради своята етническа или религиозна принадлежност в родината си. Видно от самите изявления на жалбоподателя се установява, че се касае за лице, което търси по - добър стандарт на живот, тъй като същият доброволно напуснал страната си по произход, от чисто икономически причини. Кандидатът за статут е основал молбата си за предоставяне на международна закрила с членството си в политическа партия "Национална сигурност", в която членувал за период от 7 месеца и с цел избягване на военна служба. Твърденията на жалбоподателя не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход М. С. С. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. При тези фактически данни изводът на решаващият съд, че не са налице законовите основания на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут са правилни и съответни на нормата на закона. Правилно също така съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не се сочат и не се установяват да са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма данни лицето да е било принудено да напусне Ирак поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведените интервюта пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Настоящата инстанция следва да отбележи и това, че съгласно "пълзяща скала" посочена в т. 39 на Тълкувателното решение на съда в Люксембург, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила, в колкото по-голяма степен чужденеца съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не може да се приеме, че той е лице, което може да търси субсидиарна закрила. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидата не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Ирак той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. На следващо място, видно от текста на посоченото решение е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се в справка вх. № МД-474 от 19.04.2017 г., относно Р. И. - актуална обстановка в гр. Ф. и справка с вх. № МД-600 от 22.05.2017 г., относно актуалното положение в Р. И. -представени в производството пред първостепенният съд от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му на произход. От тях се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, както правилно е приел Административен съд Х.. На следващо място от доказателствата по делото и с оглед на данните в горепосочените справки, се установява, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, както и че налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Член 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут. Когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗУБ, членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Р. Б., имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ. Подобна е разпоредбата на чл. 34 ЗУБ, приложима в случай, че семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р. Б.. Посочените разпоредби сочат, че специалният закон е предвидил закрила за семейството на чужденеца, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 32 и чл. 54 АПК. Ако някой от съпрузите отговаря на изискванията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, за получаване на съответен статут по закона, той ще му бъде предоставен на негово лично основание. Членовете на семейството му имат право да се ползват от предоставения му статут, при наличие на предпоставките на чл. 22 и на чл. 34 ЗУБ. В случая съпругата на кандидата за предоставяне на бежански статут е българска гражданка, поради което този ред е неприложим. На последно място, в обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут, както и за актуалната обстановка в държавата му на произход. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението на Административен съд Х. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,