Решение № 10028 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2009 г.

Решение № 10028 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 483/11.12.2008 г., постановено по адм. д. № 488/2008 г. Административен съд гр. Пазарджик е отменил писмо изх. № 13/29-05-803 от 12.08.2008 г., издадено от Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Пазарджик, с което поради констатирано надвишение на възложените регулативни стандарти за първото тримесечие на 2008 г. ЕТ "Д-р Лиляна Кавръкова - АПМП-ИП" гр. Пещера е задължена да внесе сума в размер на 712, 30 лева в 14-дневен срок, считано от получаване на писмото, в полза на РЗОК Пазарджик. Осъдил е РЗОК гр. Пазарджик да заплати на ЕТ "Д-р Лиляна Кавръкова- АПМП-ИП" гр. Пещера разноски по делото в размер на 400 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК гр. Пазарджик с оплакване, че същото е недопустимо, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Недопустимостта се изразявала в произнасяне с решение по писмена покана, която е от компетентност на гражданските съдилища, тъй като не е налице индивидуален административен акт. Неправилно съдът бил приел, че при издаване на покана са допуснати нарушения на административно производствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което оспореното писмо бъде оставено в сила. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касация ЕТ "Д-р Лиляна Кавръкова - АПМП-ИП" гр. Пещера, се представлява от адв. Димова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното решение. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви относно характера на оспореното писмо. Законосъобразно е приел, че писмото изх. № 13/29-05-803 от 12.08.2008 г. на директора на РЗОК-Пазарджик, съдържащо покана за възстановяване на сумата 712, 50 лв., носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 актът подлежи на съдебен контрол. По тези съображения възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното решение поради некомпетентност на административния съд е неоснователно. Обосновано и при точно приложение на материалния закон административният съд е приел, че при издаването на писмото със съдържание на покана за възстановяване на суми, директорът на РЗОК-Пазарджик е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не оспорва факта, а и делото не съдържа доказателства, сочещи спазване на установения ред за осъществяване контрола по изпълнението на ИД № 13/29-5/4.02.2008 г. Липсва заповед за назначаване на проверка и констатации от провеждането на същата, материализирани във финансов протокол или протокол за неоснователно получени суми. Игнорирането на процедурата по чл. 34 и сл. АПК, чл. 72 и сл. от Закона за здравното осигуряване и чл. 233 - 235 от НРД-2006, по която съобразно констатациите на контролните органи се събират сумите, получени от ИМП без правно основание или в резултат на извършено нарушение, правилно е възприета от решаващия съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обусловило отмяна на оспорения административен акт. Позоваването от страна на касационния жалбоподател на разпоредбите на Инструкция за административен одит в РЗОК № РД-16-13/2.06.2007 г. не променя правния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С този вътрешно ведомствен акт, издаден на основание чл. 72 от Закона за здравното осигуряване, се определя обхвата на осъществяваната контролна дейност от страна на длъжностните лица на РЗОК, но той не може да противоречи на реда, определен със закона и с НРД като акт от по-висока степен. Съдът правилно е приложил материалния закон, спазил е процесуалните правила в процеса и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал., от АПК в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 250 лв. за адвокатска защита, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 57 на адв. Димова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,