Решение № 14790 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2019 г.

Решение № 14790 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "БАРС 69" ЕООД, чрез упълномощения адв. В. Челебиев, против решение № 206/30.01.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1701/2018 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001617005216-091-001/23.02.2018 г., поправен с РА за поправка № П-16002618041531-003-001 от 12.03.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта потвърдена с решение № 263/15.05.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начисления ДДС в общ размер на 7 423, 67 лв., ведно с изтеклите лихви в общ размер на 4 921, 80 лв. и допълнително установения корпоративен данък за 2010 г. в размер на 1 716, 82 лв. и начислени лихви в размер на 1 046, 80 лв. и за 2011 г. в размер на 58, 11 лв. В тежест на дружеството са възложени разноски в размер на 985, 02 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се тезата, че установените доставки на стоки чрез куриерски фирми от В. Симеонова са били извършени от нея като физическо лице, а не като представител на юридическото лице - касатор. Прави възражение, че за задълженията за ДДС за периода 1.01.2011 г. до 30.11.2011 г., погасителната давност е започнала да тече на 31.12.2011 г. и изтича на 31.12.2016 г., като е била спряна с връчване на ЗВР на 6.12.2016 г. и прекъсната с издаването на РА на 5.05.2017 г., но с отмяната му се считало, че не е била прекъсвана и към датата на издаване на новата ЗВР вече е била изтекла. Иска отмяната на съдебното решение и на РА в потвърдената с него част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез упълномощения юрк. И. Панова, в представена писмена защита я оспорва като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на първоинстанционното решение и след служебна проверка по чл. 218 ГПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С ревизионния акт, поправен с РАПРА, в частта потвърдена с решение № 263/15.05.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, са установени задължения на "БАРС 69" ЕООД за ДДС в общ размер на 7 423, 67 лв., ведно с начислените лихви в общ размер на 4 921, 80 лв. и за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 1 716, 82 лв. и начислени лихви в размер на 1 046, 80 лв. и за 2011 г. в размер на 58, 11 лв. Основната дейност на дружеството през данъчни периоди от 29.01.2011 г. до 31.12.2011 г., ревизирани по ДДС, и през данъчни периоди 2010 г. и 2011 г., ревизирани по ЗКПО, е производство на горно облекло, без работно, в цех в гр. Хасково, ул. "Пловдивска" № 39. Продажбите са осъществявани от наета маса в неделен пазар в гр. Димитровград и магазин в гр. София, ТБ Илиянци. Дружеството има два регистрирани ЕКАФП – единият в Хасково, без стационарен обект, а другият в гр. София, ТБ Илиянци. Регистрирано е по ЗДДС на 23.06.2016 г. по инициатива на задълженото лице. С протокол № 1352913/06.11.2017 г. са присъединени документи, събрани в хода на ревизионното производство, в рамките на което е издаден отменения при административното обжалване РА № Р-16002616008487-091-001/15.05.2017 г. Ревизираното лице е представило документи и писмени обяснения. Изискана е информация от куриерски фирми за изпратени пратки с наложен платеж с доставчик ревизираното лице или съдружниците В. и Д. Симеонови за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2015 г. От "ЛЕО ЕКСПРЕС" ЕООД са предоставени данни, че за периода 2010 г. – 2011 г. В. Симеонова е изпратила множество пратки с дрехи до физически лица, от които с наложен платеж са пратки на обща стойност 53 165 лв. От В. Симеонова са депозирани писмени обяснения, съгласно които през посочения период е изпращала куриерски пратки на дрехи от нейно име, но дрехите са произведени от ЕТ "Триумф-35" и "БАРС 69" ЕООД. ЕТ е собственост на бащата на съпруга й Ж. Симеонов, който е много възрастен и търговецът се управлява от нея и съпруга й. Куриерските пратки, които са адресирани до Р. Янакиев са предназначени за магазина в гр. София. Сумите, които са платени с наложен платеж са от изпратени пратки на случайни клиенти в страната, без да са издавани фактури, които са маркирани на касовите апарати на ЕТ "Триумф-35" и "БАРС 69" ЕООД. Продажбите са били маркирани едва след получаването им и одобрението им от клиента. Извършена е съпоставка от ревизиращия екип на данните за куриерски пратки с наложен платеж, предоставени от "ЛЕО ЕКСПРЕС" ЕООД и изготвената от ревизираното лице справка за маркирани суми по касовите апарати, при която е установено, че нито една от сумите по касовите апарати не отговаря на сума от наложен платеж. При така установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, ревизиращият екип е определил размер на укритите приходи от "БАРС 69" ЕООД в размер на Ѕ от разликата между получените суми от наложен платеж от "ЛЕО ЕКСПРЕС" ЕООД и отчетения оборот от ЕКАФП от наложен платеж. По ЗДДС, въз основа на данните за укритите приходи и декларираните такива от ревизираното дружество в ГДД е направен извод за наличие на приходи в размер от 58 523, 61 лв. за 2010 г., поради което дружеството е било достигнало оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, поради което е доначислен ДДС за периодите от м. 02.2011 г. до м. 12.2011 г. Определен е и дължимият корпоративен данък, след приспадане на разходите, коригирано в хода на административното обжалване на РА. За да отхвърли жалбата на "БАРС 69" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решението на АС - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. "БАРС 69" ЕООД е осъществявало търговия с дрехи, които при заявка е изпращало чрез куриерски фирми на клиентите си. Анализът на обобщената информация, събрана по време на ревизията е показал несъответствие между сумите и датите по наложените платежи със сумите, за които е издаден фискален касов бон/фактура. Това представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи, поради което е налице законово основание за извършване на ревизия по особения ред. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно доказателствената тежест за установяване на различен размер на задълженията на дружеството по ЗДДС и ЗКПО във връзка с така установените укрити приходи е на ревизираното лице, което в съдебното производство не е оборило констатациите на ревизиращия екип. В случая, органите по приходите са направили констатации, че не са издавани касови бонове за съответната стойност на продажбите чрез "ЛЕО ЕКСПРЕС" ЕООД въз основа на данни, снети от куриерските фирми и анализ на контролните ленти на самото ревизирано лице. Дружеството твърди положителния факт, от който черпи права, че касови бонове са издавани и е налице съответствие, който факт е трябвало то да докаже по безспорен начин, което "БАРС 69" ЕООД не е направило. Тезата, че продажбите са извършвани от В. Симеонова в качеството й на физическо лице, противоречи на дадените от нея обяснения в рамките на ревизионното производство, и не може да бъде кредитирана и предвид обстоятелството, че е продавана продукция на дружество, което е собственост на нея и на съпруга й. Що се отнася до възражението за изтекла в хода на ревизионното производство давност, то тези възражения са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като изложените съображения и правни изводи се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, на касатора разноски не се дължат. На ответника, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да бъде присъдена сумата от 985, 02 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,