Решение № 14442 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2011 г.

Решение № 14442 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Павел Тенев Павлов от гр. Казанлък, подадена чрез процесуалния представител адв. Цветана Маркова, против решението, постановено по адм. дело № 1641/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответните страни по касационната жалба - ТД на НАП Пловдив и Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, в границите на компетентността си, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е била действителността на акт за регистрация по ЗДДС № 240420900024885/5.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Стара Загора, връчен на 16.11.2009 г. Актът не е бил обжалван по административен ред. С него е разпоредено да се извърши регистрация по ЗДДС на Павел Тенев Павлов, който е и лицето, поискало от съда обявяване нищожността на акта. Установено е безспорно, че актът е издаден в изпълнение на влязло в сила на 31.07.2009 г. съдебно решение № 954/09.07.2009 г. на АС Пловдив, с което е отменен отказ за регистрация по ЗДДС на нотариус Павлов и преписката е върната на органа със задължителни указания. Павлов е вписан в регистъра на нотариусите, с район на действие Районен съд - Казанлък. От фактическа страна съдът е приел, че идентификационният код на лицето по регистър БУЛСТАТ, издаден през 2000 г., е запазен при действието на Закон за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ). Този номер не е вписан в акта за регистрация по ЗДДС. В издаденото към акта удостоверение за регистрация като идентификационен номер по ДДС е вписан единният граждански номер на лицето. От правна страна съдът е приел, че актът за регистрация като административен акт не страда от основни, тежки недостатъци, водещи до неговата нищожност. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност и в предвидената от закона форма, при наличие на законовите предпоставки за издаването му. Във връзка с твърдяното противоречие на акта с материалния закон предвид допуснато на нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при обработка на лични данни (ЕГН) от администратора, съдът е приел, че твърдяният порок не е съществен, не води до липса на форма и волеизявление. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка и въз основа на нея е направил обосновани правни изводи. Обсъдил е оплакванията в жалбата, установил е принципно основанията за нищожност и е извършил преценка за наличието на всяко едно от тях съобразно установените по делото данни. Изводите на съда са законосъобразни. Неоснователни са наведените касационни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Според касатора обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган. Актът за регистрация по ЗДДС е издаден през м. ноември 2009 г. Съгласно чл. 101, ал. 6 ЗДДС в ред. ДВ, бр. 108/2007 г. органът по приходите издава акт, с който извършва регистрацията. В чл. 7 ЗНАП е посочено кои лица, служители на НАП, имат качеството на "органи по приходите". Измежду тях е и длъжността "инспектор по приходите", каквато се заема от издателя на процесния акт, към момента на издаването му. Органът по приходите е бил с компетентност ТД на НАП Стара Загора (понастоящем ИРМ при ТД на НАП Пловдив), към която структура е гр. Казанлък като местожителство на регистрираното лице. Изводът е, че издателят на акта има материална, времева и материална компетентност. Според касатора акта за регистрация по ЗДДС страда от порок на формата и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Позовава се на непопълнено поле за ЕИК по БУЛСТАТ, въпреки наличието на действащ такъв, както и липса на посочен в акта идентификационен номер по ДДС. Счита, че с посочването на идентификационния номер в удостоверението за регистрация, което има само удостоверителен характер, без да има характеристиките на индивидуален административен акт, не се отстранява порока липса на реквизити, не е завършен фактическият състав по издаване на акта. В случая актът е издаден в предвидената от закона писмена форма. От него е ясно кой е издател на акта, кое е лицето - адресат и какъв е предмета на акта - регистрация по ЗДДС. Индивидуализирани са страните и разпоредените права и задължения. Единствено при пълното неспазване на формата на акта и/или при недостатъчна индивидуализация на страни и предмет последицата е нищожност на акта, който естествено в този си вид не би могъл да породи целените правни последици. Обжалваният акт за регистрация на страда от порок на формата, водещ до неговата нищожност. Според касатора обжалваният акт за регистрация е нищожен като материално незаконосъобразен и издаден в противоречие с целта на закона. Счита, че е приложена разпоредба на подзаконов нормативен акт (§ 3, ал. 4 ПЗР ППЗДДС), намираща се в колизия с разпоредба на нормативен акт - § 2, ал. 2 ПЗР ЗРБ, както и в противоречие с разпоредбите на ЗЗЛД. Както се посочи по-горе е установено, че касаторът е имал към момента на издаване на акта действащ идентификационен код по БУЛСТАТ и е вписан в регистър БУЛСТАТ, т. е. налице е код, който би могъл да бъде използван за целите на ППЗДДС (§ 1 ПЗР, б. "б") при регистрация по ЗДДС. Въпреки това му е издадено удостоверение за регистрация по ЗДДС с идентификационен номер, генериран по реда на б. "в" от § 1 на ПЗР ППЗДДС - на база ЕГН. Използването на ЕГН в идентификационния номер, от НАП като администратор на лични данни, е в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД предвид допуснатата възможност при издаване на данъчни документи от регистрираното лице за разпространение на лични данни (ЕГН) до неограничен кръг лица, които не са администратори на лични данни. Въпросът, на който е следвало да отговори първоинстанционния съд е налице ли е такъв порок на административния акт, водещ до неговата нищожност, а именно дали правните последици на акта са напълно несъвместими с правовия ред, така че по никакъв начин да не биха могли да бъдат признати. На този въпрос е отговорено изчерпателно от съда, законосъобразно и обосновано според преценката на касационния съд. Нарушението на материалния закон следва да е във връзка с предпоставките и основанията за издаване на акта. Идентификационният номер е последица от акта, средство за упражняване на създадените с него права и задължения е не съставлява основание за издаване на акта. Идентификационният код не определя статуса на лицето като подлежащо на регистрация по ЗДДС, както и произтичащите от това отношения на лицето с бюджета. Евентуалното нарушение на защитените лични данни на касатора не се отразява по никакъв начин на данъчните му задължения. Ето защо правилно е прието, че твърдяното нарушение на материалния закон не е такова, че да се отразява съществено на годността на акта да породи целените с него правни последици. Не са нарушени особено съществени изисквания на приложимата норма, атакуваният индивидуален административен акт е действителен като такъв. Твърдяната незаконосъобразност на акта, на основанията сочени по-горе като такива за нищожност на акта, подлежи на преценка в производство по обжалване на акта по административен и съдебен ред и евентуално в производство по защита на личните данни в регламентирания за това специален ред. По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,