Решение № 146 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2015 г.

Решение № 146 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Председателя на Върховния касационен съд /ВКС/ против решение № 4395/24.06.2015 г., постановено по адм. дело № 9963/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Национална асоциация за обществена защита /НАОЗ/ град Р. е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № 1428/24.09.2014 г. на Председателя на ВКС, с която е отказан достъп до обществена информация, по заявление вх. № 7815/10.09.2014 г. на НАОЗ и е задължил административния орган да предостави поисканата информация. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 7815/10.09.2014 г. НАОЗ поискала от председателя на ВКС да й бъде предоставен достъп до обществена информация, която се съдържа в договора от 2001 г. между ВКС и фирмата - изпълнител на обект "Ремонт и възстановяване на Съдебната палата - гр. С.", както и всички допълнителни споразумения към договора. Информацията е поискана чрез преглед на съдържанието на оригинала или фотокопие на договора, както и копия на хартиен носител. С оспореното решение № 1428/24.09.2014 г., Председателят на ВКС е отказъл достъп до поисканата информация, като е изложил мотиви, че тази информация е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, освен това в договора е въведена забрана за страните да разпространяват информация по договора, както и самия договор, което представлява липса на съгласие на трето лице съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Изложени са също мотиви, че оригиналът на договора не е намерен, а копието на същия не гарантира автентичността му. В мотивите на решението на АССГ е прието, че оспореното пред него решение е материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Изложени са мотиви, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да я предостави на заявителя. АССГ е изложил мотиви и в насока, че е са налице обстоятелства, водещи до извода за наличие на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на чл. 37, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. По тези съображения административният акт е приет за незаконосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е Председателят на ВКС, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата незаконосъобразност на оспореното решение, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканият договор е документ, удостоверяващ извършване на ремонта на сградата на Съдебната палата, чието фотокопие се намира във ВКС. С предоставянето му молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация се отнася до дейността на ВКС. Обосновани са правните изводи за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на исканата обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт не е било налице тяхното изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Т., когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. По отношение на твърдяните от жалбоподателя факти, са налице такива установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, поради което дори и при липса на оригинала на договора, тя се съдържа в неговото фотокопие. Съдът аргументирано е посочил, че не е налице квалифицирана информация или друга защитена тайна, предвидена със закон. Исканата информация се отнася до извършените дейности по ремонта на сградата и в този аспект не е налице защитеност на данните. Информацията по договора се иска във връзка с изпълнението му, което не включва данни за обстоятелства свързани със сигурността на сградата и помещенията. От съдържането на задължението се установява обема на търсената информация, свеждаща се до договор от 2001 и допълнителните споразумения, в които се съдържат данни за предмета, правата и задълженията, цена, срок и други условия по договора за ремонт и възстановяване. В тази връзка чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ предвижда възможност задълженият субект да предостави информация в обем и по начин, който не разкрива сведения, отнасящи се до трето лице. Освен това нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задължава органа да прецени наличието на надделяващ обществен интерес и ако такъв не е налице, да изложи съображения. В съответствие със закона е заключението на съда, че в разглежданата хипотеза е налице надделяващ обществен интерес по см. на § 1, т. 6 от ДР ЗДОИ, т. к. чрез предоставяне на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект във връзка с изразходване на средствата. Общественият интерес се предполага до доказване на противното предвид въведената с § 1, т. 5, изр. 2 от ДР ЗДОИ оборима презумпция, при която административния орган следва да установи липсата на надделяващ обществен интерес. Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Направено е искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, в полза на НАОЗ следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото обаче е постъпило в съда на 9.12.2016 г. - два дни след провеждане на заседанието по делото, поради което не е изпълнено изискването на чл. 80 от ГПК, съгласно което искането да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание за съответната инстанция. Поради това разноски не следва да бъдат присъждани в полза на ответника. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение