Решение № 2360 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2016 г.

Решение № 2360 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хелио-тур-с" АД, град С., представлявано от изпълнителния директор Е. И., подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. М. С., против решение № 441 от 12 март 2016 г., постановено по адм. дело № 2397/2014 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 8-Z-114/14 януари 2014 г. на кмета на община С. В касационната жалба и в постъпили писмени бележки се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "Хелио-тур-с" АД, град С. срещу заповед № 8-Z-114/14 януари 2014 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) кметът на община С. е наредил премахването на незаконен строеж: "дървено бунгало", находящ се в поземлен имот № 10647, м. "Мапи", землището на гр. С. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. В мотивите си е направил преценка на събраните в хода на делото доказателства, които е обсъдил в съвкупност с констатациите на административния орган по административната преписка. Решаващите си правни изводи е възприел главно на база констатациите в писменото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, а именно, че процесното бунгало представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект, за него липсват строителни книжа, изградено е в земеделска земя без предназначението й да е било променено, при липсата на предвиждане и одобрен подробен устройствен план, с оглед на което е приел, че строежът е незаконен. Приел е още, че строежът не е и търпим по смисъла на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповедта за премахването му. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразния извод, че нареденото за премахване дървено бунгало представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината, както е в случая. Предвид времето и мястото на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките за търпимост на строежа, визирани в текста на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ, като обосновано е приел, че в случая тези предпоставки не са налице, поради липсата на устройствен план по отношение на имота, в който е извършено незаконното строителство. За посочената местност не са одобрявани регулационни и застроителни планове, като територията е със статут на земеделска земя. Изложените в оспореното решение доводи се подкрепят напълно от касационната инстанция. Представеното разрешение за строеж № 54/21 ноември 1986 г. за монтиране на 70 бр. бунгала, като временно строителство по реда на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.) в м. "К." въз основа на съгласувани на 14 ноември 1986 г. проекти, не налага извод, различен от възприетия от първоинстанционния съд. Дори процесното бунгало да бъде идентифицирано като едно от посочените в разрешението 70 бр. дървени бунгала, то се явява незаконно на основание § 50а, ал. 1 и ал. 2 (ДВ, бр. 124/1998 г.) от ЗТСУ (отм.), съгласно който разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени в действащите подробни градоустройствени планове, но допустими като временно строителство по реда на отменената с Постановление № 500 на МС от 1997 г. (ДВ, бр. 6/1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ към момента на разрешаването им, губят действие по право с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6/1998 г.) и подлежат на премахване по реда на чл. 160 от закона. Разпоредбата е обнародвана на 16 януари 1998 г. и е влязла в сила на 20 януари 1998 г., след която дата строежът, макар и разрешен като временен, е подлежал на премахване като незаконен, по реда на чл. 160 от ЗТСУ (отм.), в каквато насока първоинстанционният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. Относно строежа не се установени и предпоставките по § 17 от ПР на ЗУТ, тъй като е извършен в частна земеделска земя, без предназначението й да е било променено, което обстоятелство също е било отчетено и обсъдено от съда. Ето защо касационното оплакване за наличието на незаконен, но търпим строеж в случая се явява неоснователно. Отделно от изложеното легитимирането на собственика на строежа, не променя обстоятелството, че същият е незаконно изграден и като такъв подлежи на премахване, независимо от неговия извършител. Останалите възражения в касационната жалба касаят законосъобразността на оспорената пред административния съд заповед и са подробно обсъдени в обжалваното съдебно решение, като не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,