Решение № 4675 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14785/2017 г.

Решение № 4675 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14785/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЕЙ СИ ЕМ К." ЕООД, гр. С. срещу решение № 6662/14.11.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 8614/2017 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в писмо изх. № 53-00-4568/26.06.2017 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди, че в хода на процедурата по издаване на акта били допуснати съществени процесуални нарушения, като дружеството не било уведомено за отпочване на процедурата; не му била дадена възможност за становище; актът нямал наименование, както и фактически и правни основания за издаването му. И на последно място сочи, че при въвеждане на нова правна уредба, органът бил длъжен да укаже на заявителя да приведе съоръжението си с изискванията на закона, като го премести съобразно изискванията за отстояния. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразен процесния отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в писмо изх. № 53-00-4568/26.06.2017 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Ответникът, Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "ЕЙ СИ ЕМ К." ЕООД, гр. С. срещу отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в писмо изх. № 53-00-4568/26.06.2017 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че отказът е от компетентен орган, във валидна писмена форма. Въз основа на анализ на доказателствата по делото е обосновал материална и процесуална законосъобразност на същия. Производството пред административния орган е образувано по Заявление № 53-00-261/26.05.2017 г., подадено от "ЕЙ СИ ЕМ К." ЕООД, гр. С., с което моли по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата да му бъдат преиздадени разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация, по т. 4 - за път I-1, км. 352 + 825 дясно, 12 кв. м., разрешително 845/2003 г. За да откаже преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, с обжалваното писмо изх. № 53-00-4568/26.06.2017 г. Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е приел, че рекламното съоръжение е изградено в несъответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП, тъй като на по-малко от 500м. /55м./ след РС има пътно кръстовище /пътна връзка/ с път III - 107, в ляво от оста на пътя по растящия километраж. Касаторът не оспорва фактите, но твърди, че в хода на процедурата по издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не е уведомен за започналото производство и не му е дадена възможност за становище. Възражението е неоснователно. Производството е инициирано по заявлението на самото юридическо лице. Същото е поискало от органа издаване на позитивен акт, поради което и неоснователно е възражението на дружеството досежно липсата на знание за образуването му. На следващо място, фактическите установявания на органа не се спорят от касатора. Той претендира единствено, че актът няма необходимата форма и реквизити, фактически и правни основания за издаването й, както и че не е уведомен от органа реално да премести съоръжението си. Всяко едно от така изписаните съображения са неоснователни. Липсата на наименование на акта не е порок, който засяга неговата законосъобразност. Процесният отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в писмо изх. № 53-00-4568/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден от компетентния по чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ орган. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, и е законосъобразен. С оглед събраните по делото доказателства, безспорно са установени фактическите основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт, с който е отказано преиздаване на разрешението, а именно - експлоатираното от страна на дружеството - касатор "Е. С. Е. К." ЕООД рекламно съоръжение не отговаря на императивните изисквания на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, тъй като се намира в обхвата на републикански път и отстои на по-малко от 500 м. от пътно кръстовище с път III-107, който факт е констатиран от длъжностни лица на А "ПИ" с констативен протокол № 28/27.05.2017 г. и не е оборен в хода на съдебното производство от страна на дружеството - касатор. Съгласно сочената разпоредба, рекламното съоръжение в обхвата на пътя следва да отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища. Посочените изисквания следва да са налице не само към момента на издаване на разрешенията за специално ползване, но и за целия период на експлоатация, с оглед осигуряване сигурността на движението на пътя, поради което изводите на съда в тази насока, са в съответствие с материалния закон. Съдът е разпределил тежестта на доказване в процеса, като дружеството е оттеглило искането си за изслушване на експертиза за отстоянието на РС от пътния възел и пътната връзка. С оглед на това е останала и необорена констатацията на органа досежно фактите. При липса на положителна предпоставка за издаване на поисканото разрешение, отказът за издаването му е в съответствие със закона. Решението на първоинстанционния съд като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд