Решение № 5432 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2010 г.

Решение № 5432 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деян Събев Гочков от гр. Сливен срещу решение № 1048 от 9.09.2010 г. по адм. дело № 1570/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните не се спори, че през процесния период касационният жалбоподател Деян Събев Гочков е осъществявал дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "Хеопс - Деян Гочков" и вписан в търговския регистър предмет на дейност "проектиране в областта на архитектурата и строителството", както и че ежегодно е подавал съответните данъчни декларации за облагане на реализираните от тази дейност доходи. Но не е отразявал в годишните данъчни декларации осигурителни и здравноосигурителни вноски, нито пък е правил такива. Затова с ревизионен акт № 200900084 от 16.06.2009 г., потвърден с решение № РД-10-253 от 16.10.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, са определени дължими от него (от касационния жалбоподател) осигурителни и здравноосигурителни вноски. Касационният жалбоподател Деян Събев Гочков е оспорил законосъобразността на ревизионния акт, позовавайки се на съвместно писмо № 62-00-30 (91-00-77) от 03.04.2000 г. на министъра на културата и министъра на труда и социалната политика относно осигуровките върху доходи от авторски възнаграждения и по точно на неговия втори абзац, който има следното съдържание: "Съгласно чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Редакцията на текста изключва приложението му по отношение (на) авторските възнаграждения. Последните се получават в резултат на отстъпени права за използване на произведението, респ. изпълнението, като обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права." Изрично в жалбата си до съда Деян Събев Гочков е заявил: "През разглеждания период не съм бил ангажиран да упражнявам творческа дейност по трудов договор. Не съм бил и ангажиран без трудови правоотношения като самоосигуряващ се или пък да съм работил някъде в качеството на упражняващ свободна професия ... Наличието на фирма, издаването на документи на тия, които искат да се отчетат някъде по някакъв начин, не променя характера на работата ми ... Изработването на проекта, предаването му на клиент срещу някакъв хонорар, е отстъпване на авторските ми права проектът (обектът) да бъде реализиран. Това е т.н. авторско възнаграждение ..." С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че "жалбоподателят сам е декларирал в подадените от него ГДД за периодите от 2003 г. до 2007 г. само доходи от упражнявана стопанска дейност като едноличен търговец - архитектурно проектиране (и) не е декларирал доходи от ползване или предоставяне на право за ползване на авторско право (поради което) за него възниква задължението по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина да внася осигурителни вноски за доходите, реализирани от дейността му като едноличен търговец." Решението е правилно. Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране урежда условията и реда за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професията "архитект" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, която е регулирана професия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и § 1, т. 1 от Закона за признаване на професионални квалификации и по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 13 и 14 и § 4в от Закона за висшето образование. Проектантската правоспособност на архитектите е два вида - ограничена и пълна (чл. 7, ал. 1 и 5 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране). Разграничителният критерий между тези два вида правоспособност е обемът на проектанските услуги, които съответният архитект има право да предоставя. Архитектите - проектанти с пълна проектантска правоспособност, вписани в регистъра на камарата на архитектите, в съответствие с придобитата от тях професионална квалификация могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране без ограничения по вид и размер, да договарят участие в инженеринг на строежи и да упражняват контрол по изпълнението на проектите им (чл. 7, ал. 7 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране). Тази дейност те могат да осъществяват било като проектанти на свободна практика, било като търговци, регистрирани по Търговския закон, но задължително в проектантско бюро (чл. 8 от същия закон). С § 1, т. 8 от допълнителната разпоредба на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране законодателят е дефинирал проектанското бюро като място, където проектантът приема клиентите и осъществява проектантската си дейност. Цитираните до тук разпоредби сочат на извода, че архитектите, независимо дали с ограничена или пълна правоспособност, осъществяват регулирана професия, чиято основна функция е предоставяне на проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Тази функция несъмнено е икономическа (стопанска) дейност и може да се осъществява, както се посочи и по-горе, като свободна практика или като търговско занятие, но във всички случаи за предоставените от тях проектански услуги архитектите получават възнаграждение, определено в писмен договор с възложителя на съответната проектантска услуга, въз основа на свободно договаряне, което не може да бъде по-ниско от себестойността на извършената проектантска услуга (чл. 29, ал. 1 и 2 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране). Когато проектантската услуга се изразява в изработването на архитектурен проект, този проект е закрилян обект на авторското право (чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права) . До началото на настоящата 2011 г. този текст пораждаше известна неяснота, която вече е отстранена: със Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 25 от 25.03.2011 г.) т. 8 на чл. 3, ал. 1 бе изменена и вече е ясно, че не всеки архитектурен проект, а само одобреният архитектурен проект е обект на авторското право. Но и преди това изменение както в административната (данъчно - осигурителна) практика, така и в правната теория единодушно се приемаше, че предоставянето на проектантски услуги и в частност изготвянето на архитектурен проект като бъдеща част от задължителните строителни книжа, е трудова (икономическа, стопанска) дейност, за която архитектът получава възнаграждение, а авторското право върху този архитектурен проект е съставно и включва неимуществени (лични субективни) права, посочени в чл. 15, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права, и имущественото право авторът да използва създаденият от него проект и да разрешава използването му от други лица (чл. 18, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права) . В чл. 18, ал. 2 от цитирания закон са посочени неизчерпателно (а само примерно) действия, които се смятат за използване. Сред тях не е, а и от характера на примерно изброените в този текст действия се вижда, че изработването на архитектурния проект не е елемент от съдържанието на авторското право. От изложеното до тук следва изводът, че изработването на архитектурен проект е проектантска услуга, която се осъществява обикновено като стопанска дейност и за която се дължат предвидените със закон данъчно-осигурителни отчисления, а използването на готовия вече (след изменението от 25.03.2011 г. на чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права - на одобрения) архитектурен проект чрез някое от действията, изброени в чл. 18, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права или друго сродно по характер на тях действие, е реализация на авторското право върху този проект като произведение, за което използване също така може да бъде договорено възнаграждение, за което законодателят не е предвидил внасяне на осигурителни вноски. Това разграничение е направил Бургаският административен съд и то съответства на материалния закон. Затова е указал на жалбоподателя, че в годишната данъчна декларация доходите от авторски възнаграждения следва да бъдат показвани отделно от доходите от стопанска (или друга трудова) дейност. Разбира се, това показване не следва да бъде произволно, а следва да държи сметка, че изработването на архитектурен проект е проектантска услуга, т. е. трудова дейност, а възнаграждението, уговорено за използването на готовия (сега вече на одобрения) архитектурен проект по някой от начините, посочени в Закона за авторското право и сродните му права, е авторско възнаграждение. Тук изрично следва да се посочи, че контролните органи имат право да извършват проверки за установяване на действителния характер на получените от архитекта възнаграждения (доходи) - дали те са от проектантски услуги или са авторски възнаграждения. Впрочем и писмото, на което непрекъснато се основава касационния жалбоподател, има втора част, в която двамата министри обясняват дължимостта на осигурителни вноски за доходите от проектанстки услуги и в тази му част то е идентично с изразеното от Бургаския административен съд становище. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,