Решение № 7101 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2015 г.

ВАСI отделение14.06.2016 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 874/30.04.2015 г. по адм. д. № 3794/2013 г. по описа на Административен съд - П.. ОСЪЖДА "Н.-83" ЕООД, гр. Ч., ул. "Я. И." .№..., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 8030 /осем хиляди и тридесет/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7101 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Н.-83" ЕООД, гр. Ч., чрез адв. Н. Ш., против решение № 874/30.04.2015 г. по адм. д. № 3794/2013 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 241301389/29.07.2013 г. на ТД на НАП-П., потвърден с решение № 1175/8.11.2013 г. на ДД "ОДОП"-П. за установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит общо в размер на 420 396, 03 лв. и лихви - 117 575, 25 лв. по фактури издадени от "Е. - 1" ЕООД за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. и "С." ЕООД за данъчни периоди м. 07 и м. 10.2007 г.

Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, необоснованост и в противоречие с данните по делото. Твърди се несъобразяване с практиката на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз, с посочени конкретни решения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА и се присъдят направените разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., чрез процесуален представител юрк. Д. оспорва касационната жалба, по съображения изложени в писменото становище, моли Върховния административен съд да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предметът на доставки по фактурите, издадени от "Е. - 1" ЕООД е "слънчоглед", а по фактурите на "С." ЕООД - "слънчоглед" и "гориво".

Спорно е обстоятелството за реално изпълнение на доставките.

Количествата слънчоглед по фактурите на "Е. - 1" ЕООД са в особено големи количества и поради това, че са за период от м. 09 до м. 12.2010 г., т. е. в рамките на четири месеца сделките със слънчоглед между ревизираното лице и "Е. - 1" ЕООД са на стойност над 2 000 000 лева, доказването на реалното им осъществяване следва да е не само с "многобройни" доказателства, каквито са представени, а с установяване на данни, относими към спора и водещи до безспорен извод, че процесните данъчни фактури отразяват реални стопански операции.

Правилен и съответен на доказателствата по делото и приложимите правни разпоредби е изводът на съда, че по делото не е доказано ревизираното дружество да е получател на фактурираните стоки - слънчоглед именно от издателите на фактурите "Е. - 1" ЕООД и "С." ЕООД - от последния доставчика и гориво.

Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните, заключението по приетата ССчЕ, съответно - установените данни в съпоставка с относимата и приложима материално-правна уредба.

"Н.-83" ЕООД, гр. Ч., съгласно представено удостоверение от 31.03.2010 г. на Националната служба по зърното, е регистрирано като търговец на зърно.

За единия от доставчиците - "Е. - 1" ЕООД има издадено удостоверение от 16.03.2009 г. от Националната служба по зърното, че е вписан в регистъра на търговците на зърно.

За доставчика "С." ЕООД такова удостоверение няма представено.

Постановеният отказ на ДК е за периоди и доставчици, както следва:

  • в размер на 413 734, 99 лв. по фактури с предмет "слънчоглед", издадени от "Е. - 1" ЕООД за данъчни периоди м. 09-м. 12.2010 г.;
  • в размер на 5 921, 24 лв. по фактура издадена от "С." ЕООД през д. п. м. 10.2007 г. с предмет "слънчоглед";
  • в размер на 919, 80 лв. по фактура издадена от "С." ЕООД през д. п. м. 07.2007 г. с предмет "гориво".

Фактурите са със стойност освен на стоката и включен транспорт, така че транспортът е осигуряван от доставчиците, при което документите следва да се представят от същите.

В хода на ревизията при извършена насрещна проверка "С." ЕООД не е намерен на данъчния адрес, искането за представяне на документи, относими към спорните фактури е връчено по реда на чл. 32 ДОПК и такива не са представени от същия. За "С." ЕООД липсват регистрирани активи и поради липса на представени доказателства с оглед спецификата на стоките - слънчоглед и гориво, реалността на доставките не е доказана и отказът по чл. 70, ал. 5 ЗДДС е законосъобразен, както е приел съдът.

Доказателства, с твърдение, че изхождат от "Е. - 1 " ЕООД, са представени, както в хода на административния, така и в хода на съдебния процес.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, основно и допълнителни заключения, е направена единствено на база данните от доказателствата по преписката и допълнително представените в съдебното производство от жалбоподателя и приети от съда, но проверка в счетоводствата на доставчиците не са правени от вещото лице.

Липсва безспорно доказване за осъществено предаване/приемане на всяка от фактурираната стока - слънчоглед между дружеството - жалбоподател и доставчика "Е. - 1" ЕООД и доставчика "С." ЕООД.

Обоснован е изводът на съда, че с обжалвания ревизионен акт органите по приходите правилно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не са признали право на данъчен кредит във връзка с доставките на слънчоглед от двамата доставчика, както и по отношение на фактурата за доставката на дизелово гориво от "С." ЕООД.

Съобразно спецификата на стоките и техните количества, отразени във фактурите, транспортирането и съответно предаване/приемане на стоките, са факти, които следва да бъдат доказани с безспорни доказателства, което в случая не е осъществено от ревизирания субект в хода на оспорване на РА. При специфична стока от земеделски произход - слънчоглед, реколта 2010 г., сделките между регистрирани земеделски производители при всички случаи следва да са осъществени при наличие и спазване разпоредбите от относимите законови разпоредби, преди всичко регистрирани складове/зърнохранилища/, каквито данни липсват, както за ревизираното лице, така и за доставчиците му.

Представените стокови потоци са изследвани от ревизиращите органи и са установени различия в количествата пряка доставка и последваща такава, налагащи извод, че стоката е следвало да бъде съхранявана за определени периоди от време, в съответен склад. "Е. - 1" ЕООД и "С." ЕООД нямат регистрирани активи, като за "Е. - 1" ЕООД е представен договор за наем на склад от 1.06.2010 г. с наемодател "А. 2010 " ЕООД, находящ се в гр. Д., но с дата преди датата на търговската регистрация на дружеството-наемодател. Други данни за съхранение на зърното не са представени, а и представените пътно-прехвърлителни разписки и товарителници съдържат данни за различни места на натоварване и разтоварване. Представените пътно-прехвърлителни разписки, товарителници не могат да се свържат с процесните фактури, тъй като има непълноти и несъответствия в съдържащите се данни, също разминаване в датите на доставки, съпоставени с отразените товарни автомобили, за които се твърди, че са осъществили доставките. В голяма част представените документите съдържат данни за преки доставки от "Е. - 1" ЕООД на последващи получатели - "О." АД и "Т. 2006" ЕООД, което се припокрива с последващите доставки от ревизираното лице на същите получатели - "О." АД и "Т. 2006" ЕООД. В потвърждение на този извод е допълнително заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, прието в съдебно заседание на 2.12.2014 г., което в отговор на поставения въпрос е съставило съпоставителна таблица между съпътстващите документи към фактурите издадени от "Е. - 1"ЕООД към "Н.-83 " ЕООД и приемо-предавателните протоколи за последващи доставки по фактури, издадени от "Н.-83 " ЕООД към получателите на доставки на същата стока - слънчоглед - "О." АД и "Т. 2006" ЕООД. Анализът установява непрекъснато движение на стока "слънчоглед" с едни и същи товарни автомобили до една и съща крайна точка - Х., Е. и Т., където са базите на "О." АД и "Т. 2006" ЕООД, а доставките към "Н.-83 " ЕООД от "Е. - 1" ЕООД са от посочени многобройни населени места от различни краища на България, но транспортът е извършен с едни и същи товарни автомобили и съпоставени датите на предходните и последващи доставки, установяват несъответствия и припокриване по дати, което при различни маршрути и различни количества стока, е невъзможно да се осъществи от един и същи товарен автомобил, посочен в представените документи. Представените документи пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, приемо-предавателни протоколи съдържат непълноти и непоследователност в датите, които не доказват пряка връзка с процесните фактури. Това се установява и от изготвена от вещото лице таблица, в която последващи доставки от ревизираното дружество към "Т." ЕООД и "О." АД са с дати, предхождащи датите на товарителниците на "Е. - 1" ЕООД към ревизираното дружество. При това, транспортът и от "Е. - 1" ЕООД към "Н.-83" ЕООД и от "Н.-83" ЕООД към последващите получатели - "Т." ЕООД и "О." АД е осъществен с едни и същи товарни автомобили и в някои случаи се припокриват в маршрути с различни дестинации, което води до извод, че и придружаващите фактурите документи също не отразяват реални операции, а са изготвени единствено за целите на процеса. Установени са големи периоди от време от датите на доставките от прекия доставчик до датата на последващата реализация, през който период следва да са налице безспорни доказателства за товаро/ разтоварване, съхранение и последващо товаро/разтоварване. След като и двете страни по сделките са регистрирани по Закона за съхранение и търговия със зърно, следва да имат регистрирани съответните складове - зърнохранилища, със съответната система за отчетност на вписано/изписано количество зърно в електронен вариант, също и да притежават за всяка от доставената стока декларации от търговец на зърно за произход и добра-земеделска практика. Касае се за слънчоглед реколта 2010 г., която земеделска продукция при всички случаи е регулирана и отчитана като количество, което следва да е проследимо. При липса на складове за съхранение, не е установено къде се намирала стоката за периоди от време - 7 дни. Касае се за специфична стока - слънчоглед, при това - в големи количества, които изискват специални активи, каквито не са доказани да са притежавани или наети. Предствени са множество фактури за транспортни услуги, извършени на "Е. - 1" ЕООД от различни търговци, но към същите липсват товарителници и пътни листи със съответни данни, за да се установи какви маршрути са фактурирани с начално и крайно място на превоза. Липсват каквито и да е доказателства за товаро/разтоварна дейност, без осъществяването на която дейност, не може да се осъществят и реални доставки на слънчоглед в посочените във фактурите големи количества стока. Основен пропуск в представените приемо-предавателни протоколи е липсата на данни за място на осъществяване - собствен или нает склад на получателя-ревизираното дружество. Отделно, в част от товарителниците с изпращач "Е. - 1" ЕООД е вписан получател, различен от посочения получател в пътно-прехвърлителните бележки, издадени на ревизираното дружество, което разминаване в представените транспортни документи води до извод за недоказаност реалност на доставки по процесните фактури. Счетоводното отчитане като получен слънчоглед и изписан такъв като количества съвпадат по данни от експертизата, но данните по годишните отчети на ревизираното дружество установяват декларирана печалба около 20 000 лв. и корпоративен данък около 2000 лв., което съпоставено със стойностите на оборотите, които са съответно около и над 2 000 000 лева и то само в рамките на четири месеца от годишния отчетен период м. 09-м. 12.2010 г., доказва твърдението на ревизиращия орган, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Доставки на слънчоглед в особено големи количества е свързано със значителни разходи по съхранение на зърното, товарене/разтоварване, заплащане за техника, труд и материали, пътни разходи и при липса на съответстваща на оборота реализирана печалба, същите са икономически необясними и водят до извод, че е налице единствено съставена документация по ЗСч и ЗДДС, която обаче не отразява реални стопански операции. Процесните фактури и придружаващите ги документи, в качеството им на частни документи без материална доказателствена сила, следва да се преценяват с оглед на всички събрани доказателства, както е процедирал съдът.

Във връзка с възраженията в касационната жалба, че с представените по делото ревизионни актове издадени на доставчиците включващи и процесните данъчни периоди, в които приходните ревизиращи органи не са извършили корекции по отношение на доставките, следва да бъдат съобразени две Решения на Съда на Европейския съюз от 31 януари 2013 г. по дела C-642/11 и С-643/11, в диспозитива на които ясно и точно е постановено, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. В този смисъл, обстоятелството, че приходна администрация е издала на доставчиците на жалбоподателя РА, включващи и процесните данъчни периоди, в които не е извършила корекции по отношение на доставките, по които лицето е изпълнител, не е основание да са приеме, че тези доставки са признати от администрацията за действително осъществени.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на обжалваното съдебно решение и същото като правилно в изводът за законосъобразност на РА, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция в размер на 8030 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

2