Решение № 1485 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2017 г.

Решение № 1485 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Разград, чрез адвокат Е. Събева, против Решение № 48 от 25.07.2017 г., постановено по адм. дело № 89/2017 г. по описа на Административен съд Разград. Изложени са съображения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли протеста на прокурор в Окръжна прокуратура Разград като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – прокурор в Окръжна прокуратура Разград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Разград се е развило по оспорване на прокурор в Окръжна прокуратура Разград на разпоредбите на чл. 18а, ал. 8, т. 1 и чл. 59 от Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Разград (Наредбата), приета с Решение № 242 по Протокол № 18 от 29.11.2016 г. на Общински съвет Разград. С обжалваното решение първоинстанционният съд, е отменил оспорените разпоредби и е осъдил общинския съвет да заплати в полза на Окръжна прокуратура Разград сторените по делото деловодни разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че тези разпоредби са в противоречие с материалния закон, и че като част от подзаконов административен акт при приемането им следва да се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове, съгласно чл. 80 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената пред съда разпоредба на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от Наредбата гласи, че "Не се освобождават от таксата по ал. 1 собственици и/или ползватели на недвижими имоти, когато имотът е деклариран като основно жилище", а чл. 18а, ал. 1, че "Не се събира такса за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът или обособен самостоятелен обект от него не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година, а за новопридобити имоти декларацията се подава в 2-месечен срок от датата на придобиването". Тази на чл. 59 гласи, че "За нарушения на разпоредбите на тази наредба, на физическите лица се налага глоба в размер до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер до 50 000 лв". Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 4 АПК във всеки нормативен административен акт, с изключение на тези, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове се посочва правното основание за неговото издаване. В § 4 от ПЗР на Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Разград е посочено, че същата се приема на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), дава общо правомощие на общинския съвет като орган на местно самоуправление да приема наредби като подзаконови нормативни актове и няма самостоятелен характер, тъй като конкретните правомощия на общинския съвет са разписани в ал. 1 на чл. 21. В случая правното основание за приемане на процесната наредба е нормата на чл. 9 ЗМДТ и преценка за съответствието на нормите и със закона следва да се извърши при предоставените с нея правомощия на общинския съвет, съобразно съответствието им с нормативни актове от по-висока степен – чл. 8 от Закона за нормативните актове. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорената пред него разпоредба на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от Наредбата е в противоречие с тази на чл. 71 ЗМДТ, тъй като законодателят изрично и лимитативно е посочил случаите, в които не се събира такса битови отпадъци за съответната услуга. Законовото предвиждане не може да бъде "допълнено" от общинския съвет, комуто е делегирано само правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено това право - чл. 8, ал. 5 и чл. 9 ЗМДТ. След като е направил анализ на оспорената разпоредба на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от Наредба № 14 и разпоредбите на чл. 71 от ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 от ЗМСМА, съдът е направил правилен и обоснован извод, че Общински съвет Разград недопустимо с подзаконов акт е въвел за първи път ограничения на право на собствениците и ползвателите на жилищни имоти, които законът не предвижда. Общинския съвет не се е съобразил с правомощията, които законът му е дал, поради което разпоредбата на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от Наредба № 14, като противоречаща на правни норми от по-висок ранг правилно е отменена с обжалваното решение. Соченото в касационната жалба противоречие между чл. 71 и чл. 25 ЗМДТ не е налице при неотносимост на последната към заплащането на такси, както правилно е прието и в обжалваното решение. Оспореният пред съда текст на чл. 59 от Наредбата е в Глава четвърта -Административнонаказателни разпоредби. Общинският съвет като орган на местно самоуправление, е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, в сферите, очертани в разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА, при липса на законова уредба. В случая наредбата се основава на чл. 9 ЗМДТ, който ограничава правомощията на общинския съвет единствено до приемане на разпоредби установяващи начина на определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, които правомощия не включват приемане на санкционни норми. Налице са законовоустановени такива в Глава четвърта на ЗМДТ. Правилно при така установеното административния съд е приел незаконосъобразност на оспорената пред него разпоредба и я е отменил, тъй като уредените с нея обществени отношения излизат извън пределите определени с препращащата норма на чл. 9 ЗМДТ. Неоснователно е соченото в касационната жалба, че оспорената разпоредба на чл. 59 от Наредбата произтича от разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗМСМА. Съдържащите се в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 рамки относно вида и размера на допустимите санкции за нарушение на приети от общинския съвет наредби не основават законосъобразност на разпоредбата, при посоченото, че в ЗМДТ няма разпоредба, която да делегира правомощия на общинския съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ да урежда и административнонаказателната отговорност за извършени административни нарушения, засягащи обществените отношения, свързани с местните данъци и такси. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на касатора Общински съвет Разград за присъждане на разноски пред двете инстанции е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение