Решение № 1052 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2017 г.

Решение № 1052 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба подадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Х. срещу решение № 401 от 13.01.2017 г. постановено по адм. дело № 98 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Х.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, оспорва решението, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно е приел, че в обекта стопанисван от дружеството към момента на извършване на проверката не се е осъществявала търговска дейност. От представения и приет като доказателство по делото констативен протокол от 23.02.2016 г., съставен от служители на ОДБХ - Х. се установява, че при проверката в залата за клиенти на обекта е имало клиенти, които консумирали напитки. В хладилните площи в кухненската част на обекта се съхранявали два вида супи, а във вфизера пилешки заготовки и заготовки от агнешко месо. След като в обекта не се извърщва търговска дейност, то не е следвало да се допускат клиенти и да се обслужват. Счита, че от представените по делото доказателства безспорно се установява наличието на материалноправното основание за издаване на заповедта, а именно неизпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на осн. чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните (ЗХ). Прави искане решение то да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - "Осман 72" ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 240 от 01.03.2016 г. издадена от директора на ОБДХ - Х., с която е заличена регистрацията на обект за производство и търговия с храни, обект "Бистро", с адрес: гр. Л., бул. "Одрин", местност "Бихя", на фирма "Осман 72" ЕООД, гр. Х., считано от 01.03.2016 г. и е обезсилено удостоверение за регистрация № 740 от 30.04.2013 г., издадено от директора на ОБДХ - Х.. С решението ОБДХ - Х. е осъдена да заплати на "Осман 72" ЕООД направени по делото разноски в размер на 350, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че съгласно удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни № 740 от 30.04.2013 г., издадено от директор на ОДБХ - Х., обект "Бистро" с адрес гр. Л., бул. "Одрин", местност "Бихя", на фирма "Осман 72" ЕООД, е регистриран с рег. № . 262700740, като обект за търговия и производство на храни. Със заповед № 88 от 18.01.2016 г., издадена от директор на ОДБХ - Х., на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ, е спряна експлоатацията на обекта, считано от 10,45 ч. на 21.01.2016 г. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 21.01.2016 г. като липсват данни и не се твърди да е била обжалвана. По делото е представен констативен протокол № 26002-1 от 23.02.2016 г., съставен от служители на ОДБХ - Х., видно от който на посочената дата е извършена проверка по сигнал на обекта, в присъствието на управителя на "Осман 72" ЕООД. В протокола е отразено, че в момента на проверката в обекта се извършва търговска дейност, като има клиенти, които консумират напитки. Отразено е още, че в хладилните площи в кухненската част на обекта се съхраняват 2 вида супи-пилешка и леща (2 вида по 5л.). Във фризера на обекта се съхраняват 7,4 кг. пилешки заготовки и 5,7 кг. заготовки от агнешко месо без здравна и идентификационна маркировка. Констативният протокол е подписан от служителите, извършили проверката и от управителя на дружеството. С процесната заповед № 240 от 01.03.2016 г., издадена от директора на ОДБХ - Х., на основание чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ, е заличен от регистъра на обектите за производство и търговия с храни обект "Бистро", с адрес гр. Л., бул. "Одрин", местност "Бихя", на фирма "Осман 72" ЕООД, гр. Х., считано от 01.03.2016 г. и е обезсилено удостоверение за регистрация № 740 от 30.04.2013 г. Като снование за издаването му от административния орган е прието, че е налице неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ по връчена заповед № 88 от 18.01.2016 г. на директора на ОДБХ - Х., за спиране експлоатацията на обекта. Посочено е, че неизпълнението на ПАМ е установено при проверка на обекта от комисия на 23.02.2016 г., за което е съставен констативен протокол от същата дата с № 26002-1. При така установената фактическа обстановка, съдът е изложил, че материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за заличаване на регистрацията на обект за търговия и/или производство с храни и обезсилване на удостоверението за регистрация се съдържат в разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ - неизпълнение на ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 6 от с. з. - спиране на експлоатацията на обекта. С оглед данните изнесени в докладите на комисията от българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и на Инспектората към Министерство на земеделието и храните (МЗХ), съдът е приел, че при извършената проверка са допуснати нарушения на редица вътрешни актове на БАБХ, регламентиращи инспекцията в обектите за търговия на дребно с храни и организацията на административното обслужване на БАБХ. Посочил е, че констатациите отразени в констативен протокол № 26002-1 от 23.02.2016 г. са оспорени от жалбоподателя с декларация, отразяваща, че супите и месото които се съхраняват в обекта са за собствена консумация, а ответникът не е ангажирал допълнително доказателства нито е оспорил декларацията на жалбоподателя. Поради това е достигнал до извод, че в случая не се установява по категоричен начин наличието на предпоставките на чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ и е отменил заповедта. Решението е неправилно. Оспорената в първоинстанционното производство заповед за заличаване на регистрацията на обект от регистъра за производство и търговия с храни е издадена на основание чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ. Съгласно посочената разпоредба, регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, съответно на РЗИ, при неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 5, 6, 8, 10 и 11 от с. з. Настоящата инстанция счита, че при упражняване на правомощията си за проверка законосъобразността на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е извел неправилен извод за основния спорен по делото въпрос, като е приел, че от страна на дружеството не е била нарушена приложената със заповед № 88 от 18.01.2016 г. на ОДБХ - Х. ПАМ - "спиране на експлоатацията на обект", съответно - не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорваната заповед за заличаване регистрацията на обекта и обезсилване на удостоверението за регистрация, на основание чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ. За да достигне до този извод, съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин, че процесният обект не е работел по време на проверката, като това обстоятелство е мотивирал единствено с наличието на изходяща от управителя на проверяваното дружество декларация, че супите и месото се съхранявали в обекта са за собствена консумация. Дори и да се приеме изложеното в декларацията, с нея не може да бъде опровергано установеното с констативния протокол от 23.02.2016 г. обстоятелство, че към момента на извършване на проверката, в обекта се е извършвала търговска дейност и е имало клиенти, които консумират напитки. Констатираните от първоинстанционния съд нарушения при извършване на проверката, обосновани с констатациите в доклади на комисията от БАБХ и на Инспектората към МЗХ, не са от категорията на съществените, тъй като дори и да не бяха допуснати не би могло да се стигне до друг резултат при решаване на поставения пред административния орган въпрос. К. в тях противоправно поведение на трети лица не може да оправдае установеното неспазване на приложената по отношение на дружеството ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ. Безспорно установеното функциониране на обекта към момента на проверката има за последица издаване на заповед по чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ. В контекста на изложеното, настоящият състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки послужили, като основание за издаването й. При така установеното постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на "Осман 72" ЕООД, срещу процесната заповед да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по 100, 00 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение