Решение № 1996 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2008 г.

Решение № 1996 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от министъра на правосъдието Миглена Тачева против Решение № 10931 от 22.10.2008 г., постановено по адм. дело № 7365 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отменена Заповед № ЛС-И-92 от 3.04.2008 г., с която е отказано назначаването на Бойчо Иванов Вучов от гр. Самоков за държавен съдебен изпълнител в Районния съд - Самоков, и преписката е върната на административния орган за постановяване на заповед и изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, според които неправилно съдът е приел, че оспорената административна заповед не се основава на действителни факти от значение за административния спор, както и неправилно е приетото от съда, че министърът на правосъдието действа изцяло в условията на обвързана администрация, какъвто извод не следва от нормите на закона. Наред с това според касатора съдът не е обсъдил становището на административния орган, а без да се сочат мотиви, е формиран извод за незаконосъобразност на издадената заповед. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на решението. Ответникът - Бойчо Вучов, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е тълкувал приложимите правни норми и е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение тричленният състав на трето отделение на Върховния административен съд е отменил Заповед № ЛС-И-92 от 3.04.2008 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано назначаването на Бойчо Иванов Вучов от гр. Самоков за държавен съдебен изпълнител в Районния съд - Самоков, и преписката е върната на административния орган за постановяване на заповед и изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови това решение, съдът е приел, че административният орган е издал обжалваната заповед в нарушение на приложимия закон, който урежда правоотношенията на страните - ЗСВ, тъй като кандидатът е представил всички необходими документи, включително и декларации по чл. 162 ЗСВ. Същият е бил класиран на първо място за заемане на длъжността от конкурсната комисия, след като е бил допуснат на основание чл. 267 ЗСВ до участие в конкурса за държавни съдебни изпълнители. Според мотивите на съда оспорената административна заповед не се основава на действителни факти от значение за административния спор и административният орган не е действал в рамките на правомощията си, установени в приложимия закон - глава дванадесета "Държавни съдебни изпълнители" на ЗСВ. Съдът е изложил и своето тълкуване на разпоредбата на чл. 268, ал. 4 ЗСВ и според него в тези случаи министърът на правосъдието действа като обвързана администрация и правомощията му се свеждат до това да провери налице ли са предпоставките, посочени в хипотезата на приложимата правна норма. Така постановеното решение е неправилно. Настоящата инстанция принципно възприема становището на тричленния състав на Върховния административен съд, че в случаите на назначаване на държавни съдебни изпълнители по глава дванадесета от Закона за съдебната власт министърът на правосъдието действа в условията на обвързана администрация, доколкото това следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 268, ал. 4 ЗСВ. Министърът действително е длъжен да се съобрази с поредността на извършеното от конкурсната комисия класиране на кандидатите, но дотолкова, доколкото за всички тях са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 162 ЗСВ, една от които е лицето да притежава необходимите нравствени и професионални качества. Конкурсната комисия, назначена по реда на чл. 268, ал. 2 ЗСВ, е тази, която чрез провеждане на писмен и устен изпит на кандидатите ще прецени техните професионални качества, но преценката на техните нравствени качества ще бъде извършена от министъра на правосъдието, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 265 от ЗСВ държавните съдебни изпълнители се назначават от него след провеждане на конкурс. В чл. 267 ЗСВ е указано, че за участие в конкурса за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162 ЗСВ. Конкурсът за държавни съдебни изпълнители според чл. 268 ЗСВ се провежда от комисия в състав: председател и двама членове, които се определят от министъра на правосъдието, като конкурсната комисия след провеждането на изпита извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието, който в 14-дневен срок от получаването на класирането назначава кандидатите по поредността на класирането до заемането на свободните места. Това обаче не означава, че министърът на правосъдието е лишен от възможността да направи своя преценка за качествата на кандидатите, които назначава, въз основа на това кой от тях притежава необходимите професионални и нравствени качества за заемане на длъжността. Да се приеме обратното би означавало, че за кандидатите за държавни съдебни изпълнители не важат изискванията на чл. 162 ЗСВ - нещо, което противоречи на разпоредбата на чл. 267 ЗСВ, или пък че преценката за качествата на кандидатите се прави от конкурсната комисия, което също противоречи на разпоредбите на материалния закон. След като в разпоредбата на чл. 162 ЗСВ, която важи и за държавните съдебни изпълнители, е указано, че за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което отговаря на посочените в т. 1 - 5 на тази разпоредба условия, а назначаването според чл. 265 ЗСВ се извършва от министъра на правосъдието, това означава, че именно той извършва преценка за качествата на кандидата и за преценката дали класиралият се кандидат отговаря на изискванията на закона за заемане на длъжността няма срок - тя може да се извърши във всеки един момент до издаването на заповед за назначаване. Ето защо не може да се приеме тълкуването, дадено от тричленния състав на Върховния административен съд, че след като е извършено класирането на кандидатите, министърът на правосъдието няма право на преценка и е длъжен да назначи кандидатите така, както са посочени в класацията на конкурсната комисия, каквато явно не е целта на закона. Настоящата инстанция не споделя и извода на съда, че оспорената административна заповед не се основава на действителни факти от значение за административноправния спор. Безспорно министърът на правосъдието при преценка на нравствените качества на кандидата трябва да се основава на действителни факти, наличието или не на които подлежи на съдебен контрол, но самата оценка на фактите относно нравствените качества на кандидата той извършва в кръга на притежаваната от него дискреционна власт и тази оценка не подлежи на контрол за законосъобразност. В случая министърът въз основа на фактите, изложени в докладната записка, изготвена от Светла Вълева - началник на отдел "Съдебни органи и ЦБС" при МП, и въз основа на останалите доказателства по делото е констатирал, че кандидатът не притежава необходимите нравствени качества за заемане на длъжността. Тези факти не са били опровергани в производството, включително не се опровергават изцяло и с представената пред настоящата инстанция присъда. От цялостния анализ на доказателствата по делото действително се установява, че по отношение на лицето Бойчо Вучов има сигнали и данни за извършени провинения, които показват, че той е изгубил авторитета си пред местното население, и основателно тези данни са били преценени от органа по назначаването като липса на необходимите нравствени качества по чл. 162, т. 3 ЗСВ, съответстващи на правилата на етиката на съдиите, прокурорите и следователите за заемане на длъжността държавен съдебен изпълнител, поради което е бил постановен и отказ за назначаване на такава длъжност. Приемайки обратното, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Бойчо Вучов против Заповед № ЛС-И-92 от 03.04.2008 г. на министъра на правосъдието. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваната заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна и подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,