Решение № 234 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 101/2017 г.

Решение № 234 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 101/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Г., от гр. С. против решение № 7217/21.11.2016 г. по адм. дело № 5041/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - ТЕЛК за общи заболявания при I - МБАЛ, втори състав, гр. С. чрез адвокат Иванова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. С решение № 7217/21.11.2016 г. по адм. дело № 5041/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил оспорването по жалба на С. С. Г., от гр. С. срещу експертно решение № 2540, от зас. № 167/16.10.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при I-ва МБАЛ - С., втори състав. Присъдил е разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за недопустимо. Предмет на контрол пред административния съд е административен акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Съгласно чл. 112 от Закона за здравето обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така разписан процесуалният ред за оспорване и контрол на решението на ТЕЛК е възможно да бъде реализиран само след административния контрол за нищожност и унищожаемост пред НЕЛК. ЕР на ТЕЛК не може да формира самостоятелен предмет на съдебно оспорване. По неговата незаконосъобразност (нищожност или унищожаемост) съдът може да се произнесе след отмяна на експертното решение на НЕЛК или в рамките на възможен косвен контрол. За да приеме, че е налице допустим съдебен контрол за нищожност, административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, съобразявайки точно нейната хипотеза, която изключва безсрочното атакуване пред горестоящия административен орган на административен акт, за който не е предвидено самостоятелно съдебно обжалване. Позовал се е и на съдебна практика. С разпоредбата на чл. 112 от Закона за здравето обаче законодателят не е въвел изключения от правилото за съдебен контрол в хипотезите на нищожност на административния акт. Обратното - и нищожността и унищожаемостта като пороци на акта следва да бъдат заявени в рамките на административния контрол и едва при издаване на ЕР на НЕЛК въпросът може да бъде отнесен пред съд, който след отмяната на последното може да разгледа и законосъобразността на ЕР на ТЕЛК. Този процесуален ред не ограничава правата на засегнатите от експертните решения лица. Това е така защото актът на органите на медицинската експертиза има двояка природа. От една страна той е административен акт, а от друга съдържа експертиза на работоспособността. Такава е неговата същност и когато е издаден в рамките на административния контрол. Т. е. той винаги е акт по същество. При своята преценка органите по експертиза на работоспособността не действат по целесъобразност, поради което няма място за субективна преценка от членовете на ТЕЛК или НЕЛК при установяване процента на трайно намалена работоспособност. По изложените съображения настоящият състав счита, че административният съд се е произнесъл по недопустима жалба срещу административен акт, неподлежащ на самостоятелен съдебен контрол (чл. 159, т. 1 АПК), което обуславя недопустимост и на постановеното съдебно решение. В тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени направените от ответника по жалбата разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 0378141/23.06.2016 г.) за двете съдебни инстанции възлизат на сумата от 450,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение