Решение № 5260 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2010 г.

Решение № 5260 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на адв. Гергана Юрукова, в качеството на процесуален представител на Елвис Иванов Дамбов, против решение № 515 от 27.09.2010 г., постановено по адм. дело № 658/2010 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на РУ "Полиция" гр. Сандански, в писмен отговор по касационната жалба, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Елвис Иванов Дамбов срещу заповед рег. № 356 от 24.07.2010 г. на полицейския орган при РУП гр. Сандански, с която е разпоредено задържане на лицето в помещение за временно задържане в РУП Сандански, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и при точно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Конкретните възражения, направени в касационната жалба не могат да обосноват неправилност. Съдебният акт е постановен след подробно изясняване на фактическата обстановка, след обсъждане на относимите към правилното решаване на спора доказателства и възраженията на страните, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление от общ характер - участие в организирана престъпна група. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма, при наличие на фактическо основание, съответстващо на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На задържаното лице е била предоставена възможност за незабавно обжалване на заповедта за задържане, като му е било осигурено правото на защитник. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. От представената по делото административна приписка се установява, че пред полицейския орган - РУП Сандански са постъпили данни за участието на Елвис Иванов Дамбов в организирана престъпна група, действаща на територията на Благоевградска област, която се занимава с разпространение на наркотични вещества. Въз основа на това административният орган е направил обосновано заключение, че е налице вероятност Иван Дамбов да се укрие и да затрудни разследването. Ето защо и правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорваното задържане е извършено в съответствие с материалния закон и при спазване на административно-производствените правила, включващи и издаване на заповед в изискуемата форма. Целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се попречи на уличения да извърши (друго) престъпление или да се укрие, или да осуети наказателно преследване. В тези случаи административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение