Решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г.

Решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Пловдив, подадена чрез старши юрк. Р. Енева против решение № 1055 от 14.05.2018 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 3750/2017 г. С решението е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0330098/28.11.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Петролпром България" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: бензиностанция, находящ се в гр. Казанлък, ул. "Ген. Столетов" № 1, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният акт е издаден при наличие на всички изискуеми от ЗДДС предпоставки. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Петролпром България" ООД, чрез адв. С. Марински оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото отговор от 22.06.2018 г. Претендира разноски съгласно представен договор за правна защита, ведно с доказателства за заплащането му. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ЗО-0330098/28.11.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Петролпром България" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: бензиностанция, находящ се в гр. Казанлък, ул. "Ген. Столетов" № 1, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона, като излага мотиви, че изводите на административния орган по отношение на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон, са неправилни и несъответстващи на установената фактическа обстановка. Според съда заповедта за налагане на ПАМ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа конкретни фактически основания за налагането на мярката. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС в редакцията й от ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г., предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Не следва да се кредитират свидетелските показания на служителите на фирмата поради заинтересоваността им. Същите следва да бъдат преценявани с оглед чл. 171 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 на АПК и в съвкупност с всички други данни по делото. Правилни са наведените в касационната жалба оплаквания относно организацията на дейността в търговския обект. Изцяло в тежест на търговеца - задължено по смисъла на чл. 3 от № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лице, тежи задължението да вземе нужните мерки и да въведе такъв ред и организация в търговския обект, при които да се подсигури стриктното спазване на законовите разпоредби, в това число и на задълженията по чл. 3, ал. 2 и чл. 25, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и от чл. 118 от ЗДДС. А фискалният касов бон по силата на чл. чл. 25, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ се издава в момента, в който се извърши плащането. В конкретния случай съдът е установил, че от "Петролпром България" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил в тази й част описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, поради липса на конкретни мотиви за срока за налагането й. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неправилни са изводите на съда, че в конкретния случай не са изложени конкретни мотиви за продължителността на наложената ПАМ. Такива са налице и това е обстоятелството, че дружеството извършва отдавна търговска дейност и е запознат с изискванията за отразяване на извършените продажби, като е организирал отчетността си по начин, че да способства извършването на нарушения от установения вид. Органите по приходите са мотивирали продължителността на наложената ПАМ, както с вида и тежестта на констатираното нарушение, така и с необходимия срок на търговеца, за да вземе мерки за подобряване на организацията на отчетността си, така че да не създава предпоставки за извършване на други такива нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Петролпром България" ООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За двете инстанции размерът на възнаграждението възлиза на 200 лв., а не поисканите от касатора 1000 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,