Решение № 5515 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2016 г.

Решение № 5515 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. П. Т. от гр. Б. срещу решение № 2271 от 06.04.2016 г., постановено по адм. д. № 6855 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 24 от 10.06.2015 г. на Управителя на НОИ. Изложени са доводи за неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО и на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 68 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. У. на Националния осигурителен институт, гр. С., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № 24 от 10.06.2015 г. на Управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), гр. С. и потвърденото с него разпореждане № 94Б1 - 276 - 2 от 27.01.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", за отпускане на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. П. Т., в частта за превръщането на осигурителния стаж като локомотивен машинист от първа към трета категория. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд С. - град законосъобразно е приел, че придобитият от лицето осигурителен стаж през времето от 01.02.1982 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "локомотивен машинист" в Локомотивно депо С. - район Д. се превръща от първа към трета категория в съотношението, предвидено в чл. 104, ал. 2 от КСО, т. е. три години стаж от първа категория се зачитат за пет години от трета категория. При липса на данни, че длъжността е била изпълнявана под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, не са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 3 от КСО за превръщане на осигурителния стаж от първа в трета категория в съотношение една към три години. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО и на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО са неоснователни. Положеният от жалбоподателя труд през периода 01.02.1982 г. - 31.12.1999 г. на длъжност "локомотивен машинист" в Локомотивно депо С. - район Д. е зачетен от първа категория на основание т. 6 от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). За периода 01.01.2000 г. - 02.01.2003 г. стажът е зачетен от втора категория на основание чл. 2, т. 20 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г. При пенсионирането на основание § 4, ал. 1 от ПЗР от КСО придобитият осигурителен стаж от първа категория е превърнат към трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, като три години осигурителен стаж от първа категория са зачетени за пет години стаж от трета категория. При превръщане на осигурителния стаж на лицата от първа към трета категория се прилагат материалноправните разпоредби, действащи към датата на отпускане пенсията, в случая към 17.12.2012 г. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 64 от 2000 г.), съгласно която една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години стаж от трета категория, се прилага по отношение на работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. По делото няма данни, че жалбоподателят е работил като локомотивен машинист в БДЖ под земята в подземни обекти на рудници, геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелно или подземно минно строителство. Видно от издаденото удостоверение обр. УП-3 изх. № 106/19.01.2011 г., той е работил над земята в локомотивно депо с отраслова принадлежност "Транспорт". За сведение на жалбоподателя с оглед поддържания касационен довод следва да се добави, че разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО в редакцията й, действала от 01.01.2000 г. до 07.08.2000 г. (ДВ, бр. 101 от 1999 г.), е обхващала лицата, работещи в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества, определени с акт на Министерския съвет. По делото не се твърди и не са представени доказателства, че при полагане на труд като локомотивен машинист жалбоподателят е бил зает на работа в добива на изброените вредни вещества, определени с акт на Министерския съвет. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания по чл. 104, ал. 2 и 3 от КСО във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,