Решение № 32 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2008 г.

ВАСV отделение05.01.2009 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.05.2008 година, постановено по адм. дело № 544/2007 година на Административен съд град Добрич. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 32 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "МБАЛ - Балчик" ЕООД - град Балчик против решение № 79/16.05.2008 г., постановено по адм. дело № 544/2007 г. на Добричкия административен съд. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - град Добрич е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на "МБАЛ-Балчик" ЕООД срещу заповед № РД-09-774/27.11.2007 година на директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Добрич, с която са му наложени санкции - финансови неустойки на основание чл. 232, ал. 1 от НРД за 2006 година, чл. 43, ал. 1 от ИД и на основание констатирани нарушения при проверка съгласно констативен протокол от 08.10.2007 година. След като е подложил на подробно обсъждане фактическите констатации в медицинския протокол № 21 (РД-13-185 от 05.07.2007 г. и доказателствата по делото, Добричкият административен съд е приел за доказани фактическите предпоставки, обосноваващи основания за прилагане на санкции на изпълнителя на болнична медицинска помощ, както и че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. Заповедта е съобразена с материалния закон, като санкциите са наложени за нарушения, за които е установено от проверяващ екип, че са били безспорно извършени по клинични пътеки с номера 1, 52, 91 и 104. Оплакванията в касационната жалба са само досежно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, касаещи подаването на възражението срещу медицинския протокол в определения 7-дневен срок. Касационната инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. Правилно АС е приел, че оспореният акт е издаден при спазена процедура относно изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта, въз основа на която е започнало административното производство, е мотивирана и съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 221, ал. 2 от Националния рамков договор за 2006 година. С експертиза е установено, че на 12.10.2007 г., а не на 15.10.2007 г. е завършена процедурата по връчването на процесния медицински протокол на оторизирано лице по смисъла на чл. 229 от Националния рамков договор за 2006 година. Дори да се приеме становището на касатора за получаване на медицинския протокол на 15.10.2008 година, неподаването на възражението срещу него след изтичане на определения срок не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като правото му на защита е било осигурено в хода на съдебното производство, където е имал възможност да оспори констатациите на извършената проверка и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива доказателства не са представени от касатора, поради което констатациите в медицинския протокол и издадената въз основа на него заповед правилно са приети за установени. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което оспорения съдебен акт като правилен, постановен при липса на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК да бъде потвърден от настоящата инстанция. Доказателства за направени разноски от касационния ответник пред настоящата инстанция не са представени, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение