Решение № 1527 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15471/2010 г.

Решение № 1527 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15471/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по чл. 90, ал. III от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Жаклин Алмаса Планич, гражданка на Босна и Херцеговина, лично и със съгласието на майка си Алмаса Планич против решение № 12653/28.Х.2010 г. по адм. д. № 13517/09 г. на тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд /ВАС/, с което е отхвърлено оспорването на Решение № 414/9.IХ. 2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България /ДАБ/, с което на основание чл. 75, ал. I, т. 2 и 4 от ЗУБ и е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, с искане да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката-редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не представя допълнителни писмени доказателства или писмени бележки. Ответникът-Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител и не представя писмено становище по оспореното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 218, ал. I от АПК като извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените в жалбата пороци и на основание чл. 218, ал. II от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и анализира представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, алтернатива втора и трета от АПК. Съдът е приел всички писмени доказателства по делото и като им е извършил обстоен анализ, поотделно и в тяхната съвкупност, е приел за установена фактическа обстановка, която се подкрепя изцяло от тези доказателства. В своите мотиви първоинстанционният съд е обсъдил обществено-икономическото положение в страната на произход на жалбоподателката, спазването на човешките права, установени с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, като обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не се е установило те да се нарушават съществено. Изложеното дотук мотивира петчленния състав на Върховния административен съд да приеме, че не са налице твърдяните от касаторката пороци на решението, които да са основание за неговата отмяна като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което то следва да остане в сила. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, алтернатива първа от АПК. Като е установил правилно фактите, съдът е извел и правни изводи, които съответствуват изцяло на законовите правни норми, регламентиращи предоставянето на особена закрила на чужденци на територията на Република България. Като е съобразил представените по делото доказателства и установените с тях факти от значение за спора, съдът правилно е преценил, че липсват предпоставки на жалбоподателката да се предостави статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като не се е установило тя основателно да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, да се намира извън държавата си по произход и поради тези причини да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно и в съответствие със закона тричленният състав на съда е преценил, че на жалбоподателката не следва да се даде и другият вид особена закрила-хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя само на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт, а в случая от представените по делото доказателства не се е установило да има такива данни. Следователно, не са налице и твърдяните от касаторката пороци на решението, даващи основание за неговата касационна отмяна като противоречащо на закона, поради което и на това основание то следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав