Решение № 3401 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Геробат ЕООД чрез адвокат И. Младенов против решение 4297/28.06.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 4069/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-22220520001392-091-001/27.10.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София за начислен ДДС в размер на 7 561.13 лева и съответните лихви в размер на 1 732.27 лева, резултат от непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) с получател TERMO TECH Ltd, Гърция. В жалбата са посочени касационни основания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби. Дружеството касатор твърди, че извършването на ВОД е установено от събраните по делото доказателства. Сочи, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, съдът не е коментирал заключението на съдебно- счетоводната експертиза, прието при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция. Вещото лице е направило анализ на целия стоков поток, като за всяка от ВОД е посочило документите за придобиване на стоките от Геробат ЕООД до изпращането им и потвърждаване на получаването и в Гърция от TERMO TECH Ltd. Излага подробни съображения, че са изпълнени условията на чл. 7 ЗДДДС и чл. 45 ППЗДДС за признаване на вътреобщностните доставки доставчикът и клиентът са регистрирани за целите на ДДС в съответните държави членки; стоките акумулаторни батерии съществуват; установен е произходът им, правото на разпореждане със стоките е предоставено на ревизираното дружество и от него е прехвърлено на клиента в Гърция; представени са транспортни документи (ЧМР) и потвърждения за ВОД за всяка от доставките. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град София, чрез юрк. Кирова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22220520001392-091-001/27.10.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, с който на Геробат ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 561.13 лева и съответните лихви в размер на 1 732.27 лева, резултат от начислен ДДС по непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) с получател TERMO TECH Ltd, Гърция. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 938/27.01.2023 г. по адм. дело 6137/2022 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил предходно решение 1159/24.02.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 5250/2021 г., с което е обявена нищожност на ревизионния акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Геробат ЕООД като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в кръга на определените му от закона правомощия, подписан е с квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, но от доказателствата по делото не е установен транспортът на стоките до територията на другата държава членка с оглед изискването на чл. 7, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т.2 б. а ППЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че Геробат ЕООД е декларирало ВОД на акумулаторни батерии по 8 фактури с получател TERMO TECH Ltd, Гърция. В представените транспортни документи по чл. 45 ППЗДДС като превозвач е посочен Termo Tech/ KOSTOV T., както и че транспортът на стоките се извършва от и за сметка на получателя. При извършената проверка на собствениците на МПС, вписани в транспортните документи е установено, че са ги предоставили за безвъзмездно ползване на Ц. Костов. От заключението на съдебно счетоводната експертиза, прието при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция, което съдът е кредитирал, е установено, че издадените фактури отговарят на нормативните изисквания, от получателя е налице потвърждение за получената стока и са представени документите по чл. 45 ППЗДДС. Констатирани са и доказателства, че ревизираното дружество е разполагало със стоката, предмет на доставките. Въпреки това съдът е приел, че не е налице реално осъществен ВОД към гръцкия получател. Този извод е аргументиран с данните, предоставени от гръцките данъчни власти при обмена на информация, според които декларираните ВОД не се потвърждават, гръцкото дружество не се открива и не представя документи, а адресът представлява склад, който е нает от Ц. Костов, но там не е имало функциониращ бизнес и постоянно е затворено. Представените от ревизираното лице писмени потвърждения, според съда, не отговарят на изискванията по чл. 45, т.2 ППЗДДС. В потвържденията е посочено, че стоката е получена в склад, в София, но няма никакви доказателства да е напуснала пределите на страната. В мотивите си съдът е посочил, че транспортът не е доказан, тъй като освен ЧМР, следва да се представи пътен лист, доказателства за лицето, извършило транспорта, неговата правоспособност и разходите, свързани с транспорта, тъй като само формално са налице транспортни средства. В тази връзка е съобразен и отговорът на гръцката администрация, че не може да се потвърди получаването на стоката от гръцкия получател и липсата на реално извършвана от него дейност. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че не са установени условията за осъществяване на ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, предвидената в чл. 53, ал. 1 ЗДДС ставка 0 % не е приложима и декларираните доставки се явяват облагаеми с 20 % ДДС. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т.31 от решението по дело С - 273/11). Идентична е и нормата на чл. 7, ал.1 ЗДДС. В конкретния случай спорът е относно превозването на стоката, предмет на спорните ВОД от територията на страната до територията на Гърция. ВОД е деклариран в данъчни периоди м.09 и 11.2017 г., м.05, 07, 09, 10 и 12.2018 г. и м.01.2019 г., поради което доказването на транспорта е с предвидените в националния закон доказателства по чл. 45 ППЗДДС (ред. преди изменението от ДВ бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗДДС (ред. преди изм. с ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г.). По делото не е спорно, че транспортът е от и за сметка на получателя, поради което правилно съдът е приел, че се доказва с документите по чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. В конкретния случай представените писмени потвърждения удостоверяват получаване на стоката на територията на страната, в склад, в град София, а не получаването й на територията на другата държава - членка. Релевантно за осъществяването на ВОД е превозването на стоката до територията на другата държава членка. Относими към установяването на това обстоятелство са представените транспортни документи товарителници за международен автомобилен превоз на товари (CMR). Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ и подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. Правилно съдът е приел, че отразеното в тези документи получаване на стоката от TERMO TECH Ltd (кл. 24), не се подкрепя от другите доказателства и по-конкретно от данните при извършената проверка на получателя от гръцките данъчни власти, според които на адреса на получаване се намира склад, който не е функционирал през процесните периоди, до май 2019 г. По делото не са представени други доказателства за осъществяване транспорта на стоката, включително такива за платени пътни такси в Гърция или за други разходи свързани с превоза. МПС, с които е следвало да се извърши транспорта съгласно писмените потвърждения, не са посочени в товарителниците. Липсват други доказателства тези превозни средства да са напускали територията на страната и да са осъществили превоз на стоки от България до Гърция. Поради това и предвид констатациите на гръцките данъчни власти, според които получаването на стоката не може да бъде потвърдено, законосъобразно съдът е приел, че не е доказано стоките физически да са напуснали територията на страната и да са пристигнали на територията на Гърция. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил заключението на съдебно счетоводната експертиза. В решението са изложени мотиви, че заключението се кредитира. От друга страна констатациите на вещото лице се основават на посочените по горе писмени доказателства - CMR и писмени потвърждения, които не удостоверяват релевантния за осъществяването на ВОД факт - превозването на стоките от територията на страната и получаването им на територията на Гърция. По изложените съображения изводите за първоинстанционния съд, че не са налице условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за прилагане на нулева данъчна ставка по чл. 53, ал.1 ЗДДС, са законосъобразни. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 229.34 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, което съответства на фактическата и правна сложност на делото. Искането за присъждане на държавна такса в молбата на юрк. Кирова е неотносимо към предмета на настоящото касационно производство, което е образувано по касационна жалба на Геробат ЕООД, а не по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град София. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,