Решение № 6024 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13867/2008 г.

Решение № 6024 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13867/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ДелтаТе" ООД, гр. Пловдив, срещу решение № 6588/03.06.2008 г. по ахд № 695/2007 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 5/22.11.20006 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, прогласяване нищожността или отмяната на АУПВ. Ответникът по касационна жалба - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че с решение на КРС № 649/11.07.2002 г. на основание чл. 27, т. 4 от Закона за далекосъобщенията (ЗД) на "Делта Те" ООД е издадена индивидуална лицензия от 11.07.2002 г. за изграждане, поддържане и използване на обособена далекосъобщителна подвижна мрежа за срок от 15 години на територията на градовете София и Пловдив. С писмо, връчено на жалбоподателя на 30.08.2002 г., последният е уведомен за дължимите първоначална лицензионна такса и годишна такса за ползване на ограничен ресурс. С решение на КРС от 30.03.2006 г. е отнета лицензията. На 22.11.2006 г. е взето решение за издаване на процесния АУПВ, с който е установен размерът на двата вида такси - първоначална и годишна. размерът е определен съобразно чл. 222, ал. 1 от ЗД и чл. 224, ал. 1 ЗД, които препращат към Тарифата за таксите . Решението е прието от компетентния административен орган, съгласно чл. 19 от ЗД вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК); в изискуемата от закона форма и с необходимото съдържание. Не е било допуснато противоречие с материалния закон, а не се констатираха и нарушения на процедурата по издаването му, които да доведат до нищожността му или да съставляват отменителни основания. Актът на КРС установява публично държавно вземане за такси, предвидени по основание и размер със закон и представлява изпълнително основание за събирането им. Съгласно чл. 224 от ЗД размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят с Тарифа за таксите , които се събират от КРС, приета от МС по предложение на комисията. Следователно е налице законова делегация за издаване на подзаконов нормативен акт, който да определя конкретния размер на лицензионните такси, т. е. вземанията са публичноправни по своя характер, предвид разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна приложение от съда на материалноправните норми, свързани с компетентността на издателя на АУПВ и вида на задължението. Така постановеното решение е съобразено с нормата на чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК и решение № 10/26.06.2003 г. по к. д. № 12/2003 г. на Конституционния съд, свързано с нормата на чл. 13 ДПК (отм.), но приложимо и при тълкуването на чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Според чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК публични са държавни и общински вземания за такси и други вноски, установени по основание и размер със закон. В чл. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) е посочено, че държавните такси се събират от държавните органи в размери, определени от Министерския съвет и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон не е предвиден друго. Таксите по процесния АУПВ са установени по в два закона - първоначалната лицензионна такса в чл. 116, ал. 3, т. 1 от ЗД и таксите за ползване на ограничен ресурс за периода 11.07.2002 г. - 06.10.2003 г. в чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗД (обнародван ДВ 93/1998 и отменен ДВ бр. 88/2003). Таксата за ползване на ограничен ресурс за следващия период 07.10.2003 г. - 30.03.2006 г. е уредена в чл. 222, ал. 1 от последващия ЗД (обнародван ДВ бр. 88/2003 г. и отменен ДВ бр. 41/2007 г.). От съдържанието на цитираните норми, на чл. 118, ал. 1 от ЗД и на чл. 224, ал. 1 от ЗД (обн. ДВ бр. 88/2003 г.) е видно, че таксите и по двата отменени ЗД са установени със закон по основание с прогласяване на тяхната дължимост, а така също и по размер, макар и той да не е определен в абсолютно число. Установяването на таксите по размер със закон не означава винаги установяването им в абсолютни числа, още повече, че предвид големия брой на видовете такси и честите промени на размерите им, това е невъзможно. Особено важна е разликата, която сочи Конституционният съд между понятията "установява" и "определя". Прието е, че "установяване" означава въвеждане, посочване на нещо, докато "определяне" е точното и ясно даване на всички присъщи негови белези. Тоест делегирането на правомощия за издаване на подзаконов акт по силата на цитираните текстове от двата отменени ЗД не може да доведе до извод за неустановеност на вземането по размер със закон. Неоснователни са оплакванията за неправилна преценка на съда, че не липсват правни основания за издаването на АУПВ. Видно от самия АУПВ отделните задължения по него са в табличен вид и срещу всяко е посочено правното основание и периода, за който се дължи. Посочено е и правното основание на дължимата лихва за забава - чл. 1 от ЗЛДТПВ. В Закона за далекосъобщенията е предвидено КРС да контролира спазването на условията в лицензиите и да събира таксите по Тарифа за таксите , които се събират от КРС - тоест налице е компетентност за издаване на процесния АУПДВ, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Съдът е обосновал извода си за законосъобразност размера на таксите с приетото заключение на вещото лице, поради което решението му не страда от липса на мотиви по отношение на размера, каквито мотиви са изложени и по отношение твърденията за липсващи реквизити на АУПДВ. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав