Решение № 12559 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9782/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, уточнена като подадена от председателя на комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, към район "Надежда", чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Панайотова-Гетова, срещу решение 4035/18.06.2021 г. по адм. дело 11636/2020 г. на Административен съд-София град, второ отделение, 25-ти състав, с което е обявено за нищожно решение на същата комисия, взето по протокол 1126/06.10.2020 г., и преписката й е върната за ново произнасяне по заявление вх. РНД20-ГР94-1126/20.07.2020 г. на В. Савчева. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Савчева, чрез процесуалния си представител адвокат А. Илиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за недопустимост, а в отношение на евентуалност - за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, с оглед молбата от 27.09.2021 г., с която е уточнено, че жалбата е подадена от председателя на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, потвърдил извършените до този момент процесуални действия. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. Савчева, срещу решение, взето по протокол 1126/06.10.2020 г. на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО /съобразно уточнението на атакувания акт, с нарочна молба подадена от нея в указанията, дадени й от АССГ с разпореждане от 18.12.2020 г./, потвърдено с решение изх. РНД20-ГР94-1601/1/02.11.2020 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община. Въз основа данните от административната преписка, обосновано е прието, че производството е започнало по заявление вх. РНД20-ГР94-1126/20.07.2020 г., подадено от В. Савчева, с искане тя и семейството й да бъдат включени в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани и придружено с декларация за гражданско, семейно и имотно състояние, както и съответни документи за удостоверяване наличието на условията по чл. 5, ал. 2 НРУУРОЖТСО. За да обяви за нищожно решението, взето по протокол 1126/06.10.2020 г. от комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, АССГ е приел, че в случая е налице особено съществен порок при постановяването на административния акт, налагащ извода, че на практика липсва волеизявление. Изтъкнато е, че като "мотиви и правно основание" в акта са обективирани единствено указания за представяне на правно основание за обитаването на "адрес", посочен в жалба до Администрацията на Президента на Република България и без при органът да се е произнесъл по подаденото искане, независимо от задължението му изрично да включи или да откаже да включи заявителя в картотеката на нуждаещите се от жилище в район "Надежда". Постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 45а от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл. 45 се определят с наредба на общинския съвет, каквато е и издадената Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. В нейния чл. 10 е посочено, че кметът на района назначава комисия за картотекиране на заявителите, състояща се от служители на районната администрация - технически специалисти, юристи и др., която разглежда в двумесечен срок заявленията за картотекиране и взема решения за включване или отказ за включването им в картотеката, определяйки и степента на жилищната нужда. Следователно, правилно АССГ приема, че комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО е била длъжна да се произнесе с изричен акт по заявлението на В. Савчева, докато в протокола, съставен за проведеното й на 06.10.2020 г., заседание, само е указано на Савчева да посочи правно основание за обитаването на общинското жилище, посочено като адрес в жалба до Администрацията на Президента, без да постанови включването или отказ за включването на заявителката, в картотеката на нуждаещите се от жилище. Правилно е и отбелязването, че оспореното решение не е съобразено с изискванията за форма и не съдържа конкретни фактически и правни основания, което препятства съдебната проверка за съответствие на акта с материалния закон. Спазването на установената в закона форма позволява да бъде изследвано дали са налице и другите условия за законосъобразност на административния акт, още повече, че в случая, чл. 10, ал. 2 НРУУРОЖТСО задължава комисията да вземе решение за включване или отказ за включване в картотеката на нуждаещите се от жилище и да определи степента на жилищната нужда по групи съгласно чл. 8. Иначе казано, подзаконовият нормативен акт задължава комисията след разглеждане на подадено до нея заявление и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, да издаде акт, с който изрично да включи или да откаже да включи заявителя в картотеката на нуждаещите се от жилище, като посочи фактическите и правни основания за решението си. Фактическите и правни основания и изобщо мотивите като цяло ще позволят да се определи дали са били налице материалноправните предпоставки за издаване на акта и спазени ли са приложимите административнопроизводствени правила. Но в случая липсват такива, както и валидно волеизявление, предмет на контрол от съда. С оглед правилото на чл. 10, ал. 2 НРУУРОЖТСО, органът е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт и като не го е направил е постановил нищожно решение. В практиката се приема, че нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Такива актове за правото са едно правно "нищо" и не могат да породят каквито и да било правни последици. При липса на изложени фактически и правни основания, както и на разпоредителна част в решението, не може да се извлече действителната воля на комисията, доколкото същата е задължена да се произнесе с изричен акт за включване или отказ да включи в картотеката на нуждаещите се В. Савчева. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното решение, взето по протокол 1126/06.10.2020 г. на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО е нищожно. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяната му, атакуваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателно се явява предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Така, при липсата на направено възражение за прекомерност, касаторът следва да бъде осъден да заплати на В. Савчева сумата от 1 440лв, представляваща направени по делото разноски, установени с приложен договор за правна защита и съдействие и фактура от 28.07.2021 г. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение