Решение № 14514 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6889/2016 г.

Решение № 14514 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6889/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. Р., гр. С., ул. Т. ..№..., вх. ..., ап. ..., чрез адвокат В. К., против решение № 2106 от 28.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6536/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане на лице рег. № 1376 от 08.06.2015 г., издадена от полицейски орган при 09 РУП-СДВР инспектор Ц. В. Ц., с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменена оспорената заповед на полицейски орган при 09 РУП-СДВР. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд С.-град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение правилно. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Такова обстоятелство по т. 1 от цитираната разпоредба е наличието на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането и административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е задържан във вр. с извършено престъпление, данни за което се съдържат в преписка по ДП № 3384-ЗМК-1302/15, обр. на 03.06.2015 г. срещу неизвестен извършител, съобразно която около 22.00ч. на 03.06.2015 г. в гр. С., ж. к. Обеля -2, на улицата между бл. ... и бл. ..., отнел чужда движима вещ-златен синджир с тегло 3.5 грама от владението на Г. Г. Х., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила-престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. В хода на ДП в качеството на обвиняем на 08.06.2015 г. е привлечен К. И. Р. за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като с определение на СРС, НО, 101 състав от 10.06.2015 г. спрямо жалбоподателя е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". С постановление от 10.08.2015 г., ДП под № 1302/2015 г. е изпратено в СРП с мнение за предаване обвиняеми на съд. Образувано е НОХД № 14009/2015 г. на СРС, НО-17 състав. В процесния случай в ДП № 3384-ЗМК-1302/2015 г. /посочено като основание за задържане на лицето в оспорената заповед/, материалите от което са част от административната преписка, се съдържат данни, обосноваващи предположението, че има вероятност именно Р. да е извършил престъплението, за което е образувано цитираното ДП. Има се предвид единствено данни в см. на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, а не "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК - обосноваващи основателно предположение, че е извършено престъпление, като условие за образуване на досъдебно производство. След като такава информация по отношение на оспорващия е била налице, правилен и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства е извода на АССГ за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Не се кредитират доводите в касационната жалба. По отношение спазване изискванията на чл. 74 от ЗМВР, включително по отношение датата и точния част на задържане на оспорващия, както и по отношение липсата на нарушение на принципите на чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 2 и чл. 6 от АПК първоинстанционния съд е изложил мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Възраженията на касатора, свързани с извършването на процесуални-следствени действия са неотносими към прилагането на процесната ПАМ. Тези доводи, включително относно нарушаване и възпрепятстване на предписано в закона право на защитник / каквото нарушаване между впрочем остава недоказано/ следва да бъдат наведени в съответното наказателно производство. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение