Решение № 7646 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 747/2010 г.

Решение № 7646 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 747/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново против Решение № 614/23.12.2009 г. по адм. дело № 537/2009 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Илия Ангелов Генчев, от гр. Павликени счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С Решение № 614/23.12.2009 г. постановено по адм. дело № 537/2009 г. Административен съд - Велико Търново е отменил по жалба на Илия Ангелов Генчев, от гр. Павликени Решение № 32/01.07.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново, с което е оставено в сила разпореждане № 5101281482 от 17.04.2009 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че пенсионните органи, отпускайки на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) не са съобразили при определянето на размера и осигурителен доход, реализиран за месец декември 1990 г. в размер на 3056,57 лева и за месец декември 1991 г. в размер на 4214,35 лева. Касаторът претендира неточно прилагане на чл. 46, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), във връзка с чл. 110, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.) предвид неизяснения характер на получените суми за месец 12.1990 г. и месец 12.1991 г. Счита, че внасянето на осигурителни вноски за тях е ирелевантен факт досежно предмета на спора и сочи, че липсва основание за включването им към осигурителния доход при изчисляване размера на пенсията на Генчев. Тези твърдения, съобразени и с действията на административния орган в административното производство сочат съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорените актове, обусловено от неизпълнение на вменени задължения по чл. 35 от АПК. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Първостепенният съд надлежно е установил, че съгласно удостоверение обр. УП 15 № 1356 - 173 от 10.02.2009 г., издадено от Архивохранилище към ТП на НОИ на Илия Ангелов Генчев са изплатени суми от ТКЗС - Павликени (ликвидирано) за месец декември 1990 г. в размер на 3056,57 лева и за месец декември 1991 г. в размер на 4214,35 лева. Приетите съдебно-икономически експертизи са установили, че процесните суми са включени като "годишно уравнение" в "Разчетно - платежна ведомост за заплатите на работниците и служителите от бригада 1, звено 20 за месец декември 1990 г. на ТКЗС - Павликени" и "ведомост за заплащане за месец декември 1991 г. на ТКЗС - Павликени". Вещото лице е посочило, че в общата сума на осигурителни вноски за 1991 г. се съдържа припадащата се осигурителна вноска за Илия Генчев, а за сумата за 1990 г. е следвало, но не са правени осигурителни вноски. Със статута на последната са и плащанията за 1989 г., които са били признати от органите на НОИ за осигурителен доход. Съгласно чл. 110, ал. 5 от ППЗП (отм.) в брутното трудово възнаграждение се включват всички основни и допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер и са във връзка с трудовата дейност. Процесните суми са уравнения като "повременно заплащане" или "сделни разценки", за които е установено съгласно практиката на ликвидираното ТКЗС, че са имали ежегоден и постоянен характер. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост от отработеното време. Като такива върху тях са били дължими осигурителни вноски. Същите са част от брутното трудово възнаграждение на лицето и е следвало да бъдат съобразени при изчисляване размера на отпуснатата му пенсия. Достигайки до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение