Решение № 509 от 11.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2486/2011 г.

Решение № 509 от 11.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2486/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 182/11 г. на Пловдивския военен съд и отменяване на постановената по него присъда № 83 от 16.06.2011 г. по отношения на осъдения И. С. С.. В искането се поддържа, че присъдата е незаконосъобразна, както по отношение квалификацията на инкриминираното деяние, така и по отношение общо определеното наказание на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК, които нарушения са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият И. С., редовно призован не се яви в съдебно заседание. Становище по искането не е представил. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимия И. С. С. за ВИНОВЕН по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за престъпление извършено през периода от 10.02.2010 г. до 27.02.2010 г., като на основание чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58а вр. с чл. 2, ал. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес, не по-малко от два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. 2. Задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание, най-тежкото измежду наказанията по настоящето дело и по нохд № 609/09 г. и по нохд № 641/09 г. и двете на АРС, а именно: ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес, не по-малко от два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 25, ал. 2 НК ПРИСПАДНАЛ от така наложеното общо наказание, времето през което С. е търпял наказание пробация по нохд № 609/09 г. и нохд № 641/09 г. и двете по описа на РС-Асеновград. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК по отношение на съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО: При постановяването му е допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1т. 1 и т. 2 НПК. Съдът не е извършил всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото относно приложението на разпоредбата на чл. 25 вр. с чл. 23 НК. По делото на л. 72 е приложено свидетелство за съдимост, от което е видно, че подс. С. освен описаните в мотивите на присъдата осъждания, има и такова по нохд № 407/2010 г. със споразумение, в сила от 26.11.2010 г. за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 вр. с чл. 194, ал. 1НК. В нарушение на чл. 14 НПК съдът не е обсъдил тези данни и не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията по всички осъждания на С., съгласно т. 2 на ТР № 3/09 г. на ОСНК на ВКС. Неправилно е преценил, че престъпленията по трите дела се намират в съотношение на реална съвкупност и е определил общо наказание за изтърпяване. Налице е усложнена форма на множество престъпления поради наличие едновременно на съвкупност и рецидив. Престъплението по нохд № 182/11 г. е в съвкупност с тези по нохд № 641/09 г. и нохд № 407/10 г., но в рецидив с престъплението по нохд № 609/09 г. Съгласно принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание следва да се определи общо наказание пробация, на основание чл. 25 вр. с чл. 23 НК по нохд № 609/09 г., нохд № 641/09 г. и нохд № 407/10 г. и се постанови отделно изтърпяване на наказанието пробация наложено по нохд № 182/11 г. На следващо място престъпленията по чл. 182/11 г. и по нохд № 609/09 г. са в рецидив помежду си, тъй като престъплението по нохд№ 182/11 г. е извършено след влизане в сила на присъдата по нохд № 609/09 г. -на 16.02.20110 г. Това обстоятелство води до промяна на квалификацията на деянието по нохд № 182/11 г., като извършено при условията на повторност по чл. 28, ал. 1 НК. Предвид изложеното, правната квалификация следва да бъде по чл. 195, ал. 1, т. 3,4,5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Като не е съобразил горепосоченото, съдът е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Нарушенията са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК, което е основание за отменяване на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. При повторното разглеждане следва да се отстранят визираните нарушения и материалният закон да се приложи правилно. Воден от тези мотиви и на основание чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение