Решение № 4270 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16103/2010 г.

Решение № 4270 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16103/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 22.10.2010 г., постановено по адм. д. № 279/07 г. Софийски градски съд, адм. отд., III-Б състав, е отменил решение № 57 от 14.02.2006 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено като неоснователно искането за отменяне регистрацията на марка рег. № 38 308 MEGAVIT/МЕГАВИТ в класове 5 и 32, като незаконосъобразно и е осъдил Патентно ведомство да заплати на Медик Д-р Матиас Раф, Брийт стрийт, ет. 15, Кейп Таун, ЮАР, чрез представителя по ИС Тодор Даракчиев и адв. Ирина Цачева, разноски по делото в размер на 1410 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Фани Владимирова Божинова от гр. София, в качеството й на представител на "Еуросток" - ЕООД - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е недопустимо - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, алтернативно същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Софийски градски съд, алтернативно - да отмени решението на Софийски градски съд и да реши спора по същество, като остави в сила решението на Патентно ведомство. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответният по касационната жалба председател на Патентно ведомство - гр. София не е взел становище. Ответният по касационната жалба Медик Д-р Матиас Раф, Брийт стрийш, ет. 15, Кейп Таун, ЮАР чрез своите представители взема становище за неоснователност на жалбата. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба и от Венцеслав Енчев в качеството му на процесуален представител на Патентно ведомство. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд. Ответният по касационната жалба председател на Патентно ведомство - гр. София не е взел становище. Ответният по касационната жалба Медик Д-р Матиас Раф, Брийт стрийш, ет. 15, Кейп Таун, ЮАР чрез своите представители взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество са основателна. Тъй като правилността на съдебното решение предполага същото да е правно валидно и допустимо, на първо място следва да бъдат разгледани оплакванията на касатора "Еуросток" - ЕООД - гр. София за недопустимост на решението на градския съд. В тази насока в касационната жалба са развити доводи, че жалбата на Медик Д-р Матиас Раф против решението на председателя на Патентно ведомство е процесуално недопустима като просрочена, като тези доводи са били обсъдени от първоинстанционния съд в ръкописно определение от 5.08.2008 г. и неправилно са приети за неоснователни. Твърди се още, че председателят на патентно ведомство не е компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 48 от ЗМГО, тъй като последната касае възстановяване на срокове по производствата пред Патентно ведомство, докато за сроковете за обжалване пред съд се прилага към процесния период разпоредбите на ЗАП (сега отменен), които предвиждат произнасяне по този въпрос от съд. Посочва се и това, че процедурата по искане за възстановяване на срока изисква подаване на жалбата, за която се изисква възстановяване, което изискване в случая не е изпълнено, поради което не е следвало да бъде възстановен срокът, респективно подадената на 20.11.2006 г. жалба се явява просрочена. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: От фактите по делото може да бъде установена следната фактическа обстановка: С решение № 57 от 14.02.2006 г. на Председателя на Патентно ведомство е отхвърлено като неоснователно искането на Медик Д-р Матиас Раф за отменяне регистрацията на марка рег. № 38 308 MEGAVIT/МЕГАВИТ в класове 5 и 32. Това решение е изпратено по пощата на представителя на заявителя с писмо с обратна разписка (л. 38 от първоинстанционното дело). От страна на Тодор Даракчиев, в качеството му на представител на Медик Д-р Матиас Раф е изпратено писмо до Патентно ведомство вх. № 14033 от 26.06.2006 г., с което се заявява, че обратната разписка от 22.02.2006 г. не е била връчена на него, нито на някои от съседите в жилищната сграда, където се намира офиса му, поради което моли да му бъде възстановен срока за отговор на цитираното решение № 57 съгласно чл. 48 от ЗМГО. С решение от 15.08.2006 г. председателят на Патентно ведомство е уважил искането и е възстановил срока на решението, с което се отказва да бъде отменена регистрацията на търговската марка. Последното решение е връчено на представителя на Медик Д-р Матиас Раф на 19.08.2006 г. (л. 35 от първоинстанционното дело, гръб). Жалбата до Софийски градски съд от Медик Д-р Матиас Раф е входирана в Патентно ведомство на 20.11.06 г. По това искането на представител на "Еуросток" - ЕООД за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата първоинстанционният съд се е произнесъл с определение в закрито съдебно заседание от 05.08.2008 г. (л. 439 от делото, гръб), като е приел, че същото е неоснователно. В мотивите на решението на първоинстанционния съд няма произнасяне за допустимост на жалбата на Медик Д-р Матиас Раф в изложения по-горе смисъл, а единствено е прието, че тя е допустима с оглед на качеството му на "засегнато лице" по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗМГО в съответната редакция (към момента на подаване на искането за заличаване и към момента на постановяване на решението на председателя на Патентно ведомство). При така изложената фактическа обстановка следва да бъде прието, че подадената от Медик Д-р Матиас Раф жалба против решение № 57 от 14.02.2006 г. на Председателя на Патентно ведомство се явява просрочена и като се е произнесъл по същество по тази жалба, Софийски градски съд е постановил едно недопустимо съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а жалбата оставена без разглеждане и производството по делото да се прекрати. От мястото на разпоредбата на чл. 48 от ЗМГО в глава втора, раздел VI от закона следва да бъде направен изводът, че председателят на патентно ведомство се произнася по искане за възстановяване само по отношение на сроковете в производството пред Патентно ведомство. Решението на председателя на Патентно ведомство, каквото решение безспорно е процесното, подлежи на обжалване пред съд - чл. 50 от ЗМГО. Към датата на подаване на жалбата в сила са разпоредбите на ЗАП (отм.), като възстановяването на срока за обжалване е регламентирано от чл. 40, ал. втора, която разпорежда, че в седмодневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства; молбата за възстановяване на срока се изпраща незабавно на съда заедно с жалбата и цялата преписка. В този смисъл следва да бъде прието, че председателят на Патентно ведомство не е притежавал правомощия за възстановяване на срока на обжалване на издаденото от него решение по чл. 46 от ЗМГО, поради което издаденото от него решение за възстановяване на срока от 15.08.2006 г. се явява правно недопустимо и не поражда правни последици. От друга страна фактическият състав на нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАП (отм.) съдържа като елемент подадената жалба да е върната като просрочена, каквото изискване се съдържа и в нормата на чл. 39, ал. 2 от ГПК (отм.). От данните по делото е видно, че към момента на подаване на искане за възстановяване на срока за обжалване жалба срещу решението на председателя на Патентно ведомство не е подавана, а такава е подадена едва на 20.11.2006 г., поради което дори и да се приеме, че председателят на Патентно ведомство е имал правомощия да възстанови срока за обжалване, то не са били налице законовите условия за уважаване на молбата за възстановяване на срока за обжалване. В този смисъл следва да бъде прието, че подадената на 20.06.2006 г. жалба срещу решение № 57 от 14.02.2006 г. на Председателя на Патентно ведомство се явява процесуално недопустима. Като е приел друго и е разгледал същата по същество, Софийски градски съд е постановил едно недопустимо съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата на Медик Д-р Матиас Раф следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Доколкото правилността на решението предполага същото да е правно допустимо, то не следва да бъдат обсъждани наведените оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт от двамата касатори. При този изход на процеса ответния по касация Медик Д-р Матиас Раф следва да бъде осъден да заплати на касатора "Еуросток" - ЕООД - гр. София разноски по делото за всички инстанции в размер на 225 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,