Решение № 6291 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 507/2014 г.

Решение № 6291 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 507/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Фикри Емин Халибрям от с. Чорбаджийско, община Кирково, област Кърджали против решение № 6496 от 28.10.2013 г. по адм. дело № 1199/2013 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна началника на ДНСК не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е прието за установено по предявения от Фикри Халибрям срещу ДНСК иск с правно основание чл. 292 АПК, че правото на принудително изпълнение на заповед № РД-14-446/7.09.2005 г. за премахване на незаконен строеж: "Магазин за хранителни стоки и жилище", находящ се в УПИ II-150, кв. 43 по плана на с. Чорбаджийско, община Кирково, ул. "9-ти септември" № 7, не се е погасило по давност. Решаващият съд счита, че давностния срок по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъснат на 1.02.2008 г. и на 2.01.2013 г., като след това е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която към дата на предявяване на исковата молба - 5.02.2013 г. не е изтекла. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно въз основа на представените от страните доказателства административния съд е установил релевантните по делото обстоятелства и е направил обосновани и верни изводи за прекъсване на погасителната давност. Давността е институт на материалното право и при липса на уредба в административното производство (както е по АПК) са приложими общите правила по чл. 115 и сл. ЗЗД. Съгласно чл. 116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая заповед № РД-14-446/7.09.2005 г. на началника на ДНСК, като изпълнително основание за премахване на незаконен строеж, е влязла в сила на 9.10.2006 г. и би изтекла на 9.10.2011 г., но е прекъсната с отправяне на покана за доброволно изпълнение от 1.02.2008 г. и от 2.01.2013 г. до Фикри Халибрям, което е предприемане на действия за принудително изпълнение. Правилно съдът е приел, че давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение и след това започва да тече, нова давност, която не е изтекла до предявяването на иска и същият е неоснователен. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,