Решение № 8829 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4923/2009 г.

Решение № 8829 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4923/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите ( Д"ОУИ") против Решение № 53/17.02.09 г. по адм. д. 585/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което частично е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 800055/13.05.08 г. на орган по приходите при Териториална данъчна на Националната агенция за приходите - гр. Ловеч, потвърден с Решение № 279/18.07.08 г. на Д"ОУИ" относно данъчни периоди 01.08.06 г.- 31.08.06 г., 01.09.06 г. - 30.09.06 г., 01.10.06 г. - 31.10.06 г., 01.11.06 г. - 30.11.00 г. и 01.12.06 г. - 31.12.06 г. и частично е отменен същия РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 5500лв. по данъчна фактура № 34/10.10.07 г., издадена от "Колев 2002"ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати при постановяването му съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Летница" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество за неоснователни. С обжалваното Решение № 53/17.02.09 г. по адм. д. 585/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново частично е обявен за нищожен РА № 800055/13.05.08 г. на ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с Решение № 279/18.07.08 г. на Д"ОУИ" относно данъчни периоди 01.08.06 г.- 31.08.06 г., 01.09.06 г. - 30.09.06 г., 01.10.06 г. - 31.10.06 г., 01.11.06 г. - 30.11.00 г. и 01.12.06 г. - 31.12.06 г. и частично е отменен относно отказано право на данъчен кредит на "Летница" ЕООД в размер на 5500лв. по данъчна фактура № 34/10.10.07 г., издадена от "Колев 2002"ЕООД. Административният съд е приел, че РА е нищожен в частта, с която е не е признато право на данъчен кредит в данъчни периоди, за които има издадени актове за прихващане и връщане (АПВ). По отношение другия спорен ревизиран данъчен период, административният съд е изложил аргументи относно действителността на РА, като е изложил аргументи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Въз основа на събраните по делото доказателства АС-Велико Търново е приел, че данъчната фактура, издадена от "Колев 2002" ЕООД отразява реална облагаема доставка и са спазени всички предпоставки за възникване на право на данъчен кредит по нея. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдебното решение в частта, с която е прогласен частично РА за нищожен е правилно, съобразено с приложимия закон и преобладаващата част от съдебна практика. Няма спор между страните по делото и се установява от приетите като писмени доказателства АПВ, че те са издадени за идентични периоди и данъчни задължения, които са определени и с частта от РА в частта относно ЗДДС, която е прогласена за нищожна от решаващият съд. АПВ са влезли в сила като необжалваеми, поради което за изменение на данъчни задължения, определени с него е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. С тях органите по приходите са приели като дължими сумите за възстановяване и внасяне посочени в СД по ЗДДС на "Летница" ЕООД за тези данъчни периоди и е допустимо изменение на влезлите в сила данъчни актове единствено на основанията и при изпълнение на процедурата по чл. 133 - 134 ДОПК. В тези случаи ревизията следва да бъде възложена от териториалния директор на НАП, който е и единствено компетентният да определи издателят на РА. В настоящия казус ревизията е възложена от началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - Ловеч на основание чл. 112 - 113 от ДОПК, а и. д. началник на отдел "Контрол" при ТД на НАП - Ловеч е определил органа по приходите, който да издаде РА. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощие да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на РА. По изложените съображения съдът е приел, че РА в частта за тези данъчни периоди за определени данъчни задължения по ЗДДС е нищожен. За данъчен период 01.10.07 г. - 31.10.07 г. РА е действителен, тъй като за този период няма издаден АПВ по ЗДДС. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на Върховния административен съд, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за тези данъчни периода задължения по ЗДДС води и до материална компетентност на издателя на РА в тази му част. Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно и в останалата част. При правилна преценка на доказателствата по делото АС-Велико Търново е приел за установено, че спорната данъчна фактура № 34/10.10.07 г., издадена от "Колев 2002" ЕООД отразява реална облагаема доставка, извършена в полза на "Летница" ЕООД. Доводите в касационната жалба за липса на достатъчно доказателства, установяващи този факт са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице, които решаващият съд правилно е кредитирал. С оглед установяването, че фактурата отразява реална доставка и при издаването й са спазени всички формални изисквания за възникване на правото на данъчен кредит, съдът законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и данъкът по тази фактура не е неправомерно начислен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения при разглеждане на спора пред АС-Велико Търново и при постановяване на атакуваното решение. С оглед изхода на спора и направеното искане, касаторът дължи на ответника в касационното производство "Летница" ЕООД разноски в размер на 15646, 64лв., за които са представени доказателства, че са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение