Решение № 155 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 26/2012 г.

Решение № 155 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 26/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. А. Н. З., В. Кипрова Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д. са поискали да се отмени влязлото в сила решение на Окръжния съд [населено място] от 12.06.2008 г. по гр. д. № 267/2007 г. Ответницата М. С. Ц. възразява, че не са налице основанията за отмяна и моли молбата да не се уважава, като й се присъдят разноските по делото. Молбата за отмяна е квалифицирана по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Първото основание е налице, когато се открият нови писмени доказателства, които са били от значение за решаването на спора, но страната не е могла да се снабди с тях по обективни причини, за да ги представи по делото в подкрепа на твърдения за факти, от които черпи благоприятни за нея последици. Следователно за да се допусне отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с молбата за отмяна трябва да се представят писмени доказателства, които да не са приемани пред инстанциите по същество. В разглеждания случай молителите не са представили такива доказателства, следователно не е налице фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Не може да се допусне отмяна и въз основа на представения в съдебно заседание документ - обяснение от П. М. Н., тъй като твърдения обосноваващи значението на фактите, които се установяват с него, не се съдържат в молбата за отмяна. За молителите не е преклудирана възможността въз основа на този документ да инициират ново производство. Второто основание, което се поддържа, е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. То е налице, когато по различни дела е разгледан правен спор по който страните, основанието и петитумът са еднакви. По начало чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.), при действието на който е разгледано делото от инстанциите по същество, забранява да се пререшава правният спор като повторно заведеното дело подлежи на прекратяване служебно от съда. Когато тази процесуална разпоредба не е спазена, заинтересованата страна може да поиска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК /чл. 231, ал. 1 б. "г" от отменения ГПК/. Целта на отмяната в този случай е не да се обезсили решението по по-късно заведеното дело като недопустимо, а да се отмени неправилното решение. В разглеждания случай се поддържа противоречие между решение на Върховния административен съд, постановено във връзка с реституцията на спорния имот на основание чл. 2, ал. 6 З. № 1135 от 11.02.2004 г. по адм. д. № 5889/2003 г. и решението по настоящото дело, по което е решен спор за собственост, ищците по който са се легитимирали с решението на ВАС. По спор за собственост е допустимо по възражение на ответника да се извърши косвен контрол за законосъобразност на акта за реституция на имота /ТР 6/2006 г. на ВКС, ОСГК/, следователно незачитането на правните последици на решението на съда, постановено по жалба на заинтересованите страни срещу административния акт, не представлява противоречиво разрешаване на един и същ правен спор по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и отмяна на това основание не може да се допусне. Цитираните от касаторите решения на Е. не са основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не представляват ново доказателство, свързано с установяване на фактите по делото. Те не обосновават и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. При тази хипотеза, когато европейският съд по правата на човека /Е./ с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Е./, отмяна на влязлото в сила решение на българския съд се допуска, ако новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Решението на Е., в което е прието нарушение на Е. трябва да е постановено по жалба на страните и във връзка с предмета на делото, отмяна на решението, по което се иска. Решение на Е. във връзка с разглеждане на друго дело, дори и при сходност на случаите, не може да служи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, защото както вече се посочи, целта на отмяната е не да се приложи законът според в приетия от Е. смисъл, съответстващ на Е. и протоколите към нея, а да се отстранят последиците от нарушението от българския съд по конкретното дело. С оглед на изложеното не е налице нито едно от въведените основания по чл. 303 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Доводите за неправилност на решението не следва да се обсъждат като неотносими в производството за отмяна, което е способ за извънинстанционен контрол на влезлите в сила решения, но не по съображения за неправилност и нарушения по чл. 281 ГПК, които са предмет на проверка по реда на инстанционния контрол, който провежда ВКС, действащ като трета инстанция при разглеждане на гражданските дела, а само на изрично посочените основания в чл. 303 ГПК, които в случая по изложените вече съображения не са налице. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски, които са поискани и са доказани в размер на 398 лв./триста деветдесет и осем лева/ с представяния договор за правна защита и съдействие от 04.01.2012 г., по който е платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение