Решение № 384 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 320/2009 г.

Решение № 384 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 320/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на адвокат И., от Хасковския АК, като упълномощен з. на подсъдимата Е. Г. срещу нова присъда № 67/7.04.2009 г., постановена по в н о х д № 41/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд.

В жалбата не е посочено изрично касационното основание, но от съдържанието й може да се изведе това по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че спрямо подсъдимата неправилно е приложен чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй като тя е призната за виновна за престъпление, което не е извършила. Аргументите са - липса на субективен състав. От съдържанието на жалбата се извежда и второто касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като се твърди, че съдът е признал за виновна подсъдимата поцитираното обвинение на базата на произволна преценка за вината на подсъдимата, която не почива на доказателства по делото. Направено е искане за оправдаване, на основание чл. 24, ал. 1, 1 НПК, тъй като деянието не осъществява престъпен състав.

Пред касационната инстанция е постъпило писмено становище от Я. Х., в качеството й на упълномощен представител на пострадалото юридическо лице с нестопанска цел - читалище "Искрица" в с. С., обл. Хасково. От съдържанието писменото становище, което съдържа предимно необсъдени от съдилищата доказателства в подкрепа на обвинителната теза, се съдържа и искане за оставяне в сила на новата присъда.

В съдебното заседание пред третата инстанция подсъдимата, редовно призована, не се явява.

Представлява се от упълномощения си з. - адвокат У, която пледира за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимата по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Поддържа и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, включително и явна несправедливост на наказанието. Твърди, че с изтеглянето на сумата от сметката на читалището не е осъществен престъпният състав, тъй като по делото не е доказано, че паритеса били поверени на подсъдимата за управление или пазене.

Представителят на читалището изразява становище жалбата на подсъдимата да се остави без уважение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставянето на новата присъда на ХОС, в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 499/3.11.2008 г., постановена по н о х д № 275/2008 г. от Димитровградския районен съд, подсъдимата Е. Г. е била призната за невиновна по обвинението в това, че през месец октомври 2004 г. в с. С., община Д., като длъжностно лице - председател на настоятелството към читалище "Искрица" е присвоила чужди пари - 2 685, 96 лева, собственост на читалището, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и била оправдана за престъпление по чл. 201 НК.

Със същата присъда е призната за невиновна и в това, че на 3.11.2004 г. и на 9.11.2004 г., в гр. Д., при условията на продължавано престъпление е присвоила чужди движими вещи в размер общо на 1 400 лева, получени с платежно нареждане от сметка в ТБ "Хеброс" - клон Димитровград, на името на читалище "Искрица", с. С., собственост на същото читалище, които й били поверени за пазене и била оправдана по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Отхвърлен е изцяло и предявеният граждански иск от читалището, ч. нейния представител Я. Х., за сумите по двете обвинения.

По протест на прокурора и въззивна жалба от процесуалния представител на гражданския ищец, въззивният съд е постановил цитираната нова присъда, като частично уважил протеста. Признал подсъдимата за виновна в извършване на престъплението по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и наложил на подсъдимата наказание, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, глоба в размер на 1 000 лева.

Уважил предявения граждански иск за сумата 1 400 лева - имуществени щети от това престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски и съответната държавна такса.

В останалата част (оправдаването на подсъдимата за престъплението по чл. 201, ал. 1 НК и отхвърления граждански иск за имуществени вреди в размер на 2 262,45 лева) потвърдил първоинстанционната присъда.

За да се отговори на доводите на защита, освен фактическата обстановка описана в съобразителната част на атакуваното решение е необходимо да сеима предвид и следното: Със Закон за народните читалища (обн. ДВ, бр. 89/1996 г.) са уредени учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища. В изпълнение изискванията на този закон по решение на Общото събрание начиталище "Искрица" с. С. от 10.10.1997 г. и решение на ХОС № 798/22.12.1997 г. по ф.д. 115/1997 г., в регистъра за юридически лица с нестопанска цел към Хасковския окръжен съд е било вписано читалището, включително и подлежащите на регистриране обстоятелства - състава на настоятелството, проверителната комисия и председателя на читалището - подсъдимата Е. Г. По решение на общото събрание на членовете на читалището, с протокол № 3/15.09.2001 година, за секретар на читалището е избрана св. Р. На 29.10.2001 г. настоятелството упълномощило тази свидетелка (вж пълномощно на л. 27 от последното въззивно производство), като секретар да извършва проверка и подписване на всички документи на читалището. По искане на настоятелството и преписот протокол за проведено общо събрание от 1.02.2004 г., от регистриращия съд е поискано вписване на нови обстоятелства - новоизбрани членове на настоятелството - Р. З. и Т. Генова. С решение от 28.06.2004 г. е отказано вписването, поради процедурни несъответствия с изискванията на закона за народните читалища. Това решение е обжалвано от молителите, а междувременно, по сигнал относно отказа на регистрацията, кметът на Димитровград временно спрял субсидията на читалището, до решаването на въпроса с регистрацията.

С решение от 28.10.2004 г., по искане на новоизбрани от Общото събрание други членове на настоятелството, ХОС допуснал вписване в регистъраза юридическите лица с нестопанска цел на нови обстоятелства, между които и избор на нов състав на настоятелството, нов председател на читалището и освобождаването на подсъдимата Е. Г. като председател на читалището. Решението влязло в сила в деня на постановяването му - 28.10.2004 г., но на подсъдимата е връчено, ч. съпруга й на 10.11.2004 г. Междувременно, на 3 и 9 ноември същата година, подсъдимата след като узнала за вдигане на забраната за превеждане на държавните и общински субсидии, отишла заедно със упълномощеното лице - св. З в клона на банка "Хеброс" в Димитровград и получила от нея сумата от 1400 лева. Тази свидетелка твърди, че не е знаела за настъпилата промяна в юридическия статус на подсъдимата, относно това, че вече не е председател на читалището и предоставила средствата със съзнанието, че те ще бъдат разходвани в полза на читалищната дейност.

По делото е установено от фактическа с., предимно от обясненията на подсъдимата, че тя е взела тези пари с намерение да погаси задълженията, които читалището има към нея - за заплата, осигуровки и обезщетение за отпуски по болест. Представила и писмени доказателства в подкрепа на тази своя позиция.

От приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка и допълнително описаните факти приети от инстанционните съдилища, се налага правният извод, че подсъдимата е осъществила както от обективна, така и от субективна с. състава па престъплението "обсебване" по чл. 206, ал. 1 НК. В първоначално внесения обвинителен акт цялата фактология по него е била квалифицирана като престъплението "присвояване" по чл. 201, ал. 1 НК. След второто отменително решение на въззивната инстанция (№ 476/3.01.2007 г. по в н о х д № 409/2006 г.) и последвалото връщане на делото на прокурора от първоинстанционния съд, рамките на обвинението са очертани в два пункта:

• обвинение за престъпление по чл. 201 НК, (за което подсъдимата е оправдана, присъдата е потвърдена и не е протестирана;)

• обвинение по чл. 206, ал. 1 НК, за което е сезирана да извърши проверка касационната инстанция.

Настоящият състав намира, че не е основателно възражението на защитата, че подсъдимата не е осъществила състава "обсебване", тъй като не е доказано основанието, на което тя е получила парите предмет на обвинение. От описаните по-горе факти се изясни, че тя ги е получила за пазене и управление от лицето, което има пълномощно и спесимен пред банка "Хеброс"- св. З. От нейните показания, (дадени пред съдебния състав по н о х д № 801/2005 година по описа на РС-Димитровград, приобщени към доказателствата по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК) се установява, че тя не е знаела към инкриминираната дата, че има съдебно решение и нова регистрация, респ. ново ръководство на читалището и е дала парите на подсъдимата със съзнанието, че тя ще ги изразходва за заплати, ремонти, културно-масови прояви и др. от читалищната дейност.

Вместо това, по обяснения на подсъдимата, тя решила да присвои тези пари, като по този начин компенсира задълженията, който читалището има към нея - за заплати и осигуровки.

Съгласно задължителните указания на т. 4 от ПлП № 8/78 г на ВС (изменено и допълнено с Пл. П № 7/1989 г.) разграничителният критерии между престъплението по чл. 201 и 206 НК е наличието или липсата на длъжностно качество на субекта на посегателството. Когато той получава фактическата власт върху чуждото имущество, за да го пази или управлява, без да има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1 НК (при наличие на другите обстоятелства от обективна и субективна страна) правилната правна квалификация на деянието е по чл. 206, ал. 1 НК, каквато е дадена от предходната инстанция. Поради това, възражението за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон от с. на защитата на подсъдимата е неоснователно. Обстоятелствата свързани с мотива на обсебването на читалищните пари, в конкретния случай са ирелевантни за осъществяване на престъпния състав и правилно са отчетени от проверявания съд при индивидуализацията на наказанието, определено при условията на чл. 55 НК.

Неоснователни са възраженията на защитата, че са налице правни пороци при анализа и оценката и доказателствата, от второинстанционния съд, във връзка с решението да се отмени оправдаването на подсъдимата и се постанови нова осъдителна присъда. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК, решението за съставомерност на деянието и доказаност на обвинението за престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и прилагане на задължителните указания, съдържащи се в практиката на ВС на НРБ, цитирана по-горе. Освен това, добросъвестно, съобразно действителното им съдържание са обсъдени показанията на свидетелите П, с оглед установяване на важни обстоятелства свързани със съставомерността на деянието. Те кореспондират с другите гласни и писмени обстоятелства по делото, надлежно събрани и проверени по реда на НПК.

Поради изложеното няма правно основание за касационна отмяна на въззивната нова присъда, постановена от Хасковския окръжен съд, предмет на касационна проверка.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение