Решение № 4304 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2018 г.

Решение № 4304 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Петрова от гр. [населено място] срещу Решение № 1699/24.07.2018 г. по адм. дело № 874/2018 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-39/26.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставено в сила в една част Разпореждане №[номер]/ПР-2141-15-34/11.12.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-гр. Пловдив и е изменена отпуснатата на лицето пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се обстоятелството, че е установена липса на оригиналното досие, но не е проведена процедура по възстановяването му, нито пък е спряна пенсията, отпусната с Разпореждане № 138/24.04.2000 г. до момента, в който бъде възстановено оригиналното досие. Касаторът твърди, че съдът не е изяснил какъв точно административен акт представлява разпореждането от 11.12.2017 г. Иска се отмяна на съдебния акт, който е постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ-Пловдив, чрез юрисконсулт Г. Вълчанова, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че без значение за приложението на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е обстоятелството дали е съхранено оригиналното пенсионно досие на лицето, като също без значение е и въпросът дали за даден пенсионер съществува задължение да съхранява документите, въз основа на които му е отпусната лична пенсия и дали реално пази същите. Липсата на оригиналното пенсионно досие не препятства възстановяването на документите по обр. 2 и обр. 3, защото се използват вписванията на запазените ведомости. Поддържа се твърдението, че е безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателката не доказва стаж извън установения от пенсионния орган с оспорените актове. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Решение № 1699 от 24.07.2018 г. по адм. дело № 874/2018 г., Административен съд- Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Петрова против Решение № 2153-15-39/26.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № 4510064590/ПР-2141-15-34/11.12.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-гр. Пловдив в частта по т. І, с която е отменено разпореждане № 138/24.04.2000 г. и всички последващи, като е изменена личната пенсия на лицето за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.10.2010 г. на 201, 01 лева и са присъдени разноски. Приел е, че с оглед на събраните по делото доказателства административният орган, извършвайки ревизия на пенсионните преписки, е направил правилна преценка, че към момента на отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане № 138/24.04.2000 г., жалбоподателката не е имала право на такава пенсия, тъй като не са изпълнени условията на чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.); за наличие на 20 години осигурителен стаж от втора категория, от които 13 г. и 4 месеца действително положени по условията на втора категория труд, като напълно основателно е издал процесното разпореждане, изменено впоследствие с решението на директора на ТП на НОИ при зачитане на по- благоприятен базисен период. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с Разпореждане № 138/24.04.2000 г. на В. Петрова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), считано от 01.09.1999 г., при навършена възраст 54 години. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория труд - ЗЗ г., 07 м. и 23 дни, като на осн. § 7 от ПЗР на КСО от 01.01.2000 г., пенсията е преизчислена при осигурителен стаж от втора категория- 27 г., 09 м. и 19 дни, а от трета категория труд - 07 г., 03 м. и 20, или общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, на основание чл. 104 от КCO - 42 г., 00 м. и 21 дни. Базисният период е 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. с доход 18 796 лева и от 01.01.1997 г. до 31.08.1999 г. с доход 8 932 лева при индивидуален коефициент 2. 137. При преглед на пенсионните досиета, на Петрова са изпратени писма във връзка с установяване на трудовия и осигурителен стаж, като оригинални документи от нейна страна не са представени, по повод на което е и започнала процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. В хода на тази процедура са събрани неоспорими доказателства за наличието на редовно оформен осигурителен стаж с продължителност от 28 г., 09 м. и 02 дни от трета категория труд, като от "Брилянт" АД-Пловдив е издаден образец УП-2, удостоверяващ доход от 6 911 лева за базисния период 01.01.1983 г. -31.12.1985 г. За разлика от твърдяното в касационната жалба, с разпореждане от 03.05.2017 г., личната пенсия за ОСВ е спряна от 01.06.2017 г. Вследствие на така установените факти е формиран извод, че е налице неправилно отпусната пенсия и е постановено Разпореждане № 4510064590 /Протокол 2141-15-34/11.12.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КCO e отменено Разпореждане № 138/24.04.2000 г. и всички последващи, а на В. Петрова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.10.2010 г. пожизнено. В хода на самото административно производство, жалбоподателката е пожелала отпуснатата й пенсия да се изчисли на друга годишна база, като служебно е бил изискан и издаден образец УП-2 от "Брилянт" АД- Пловдив, удостоверяващ доход от 8 017 лева за базисния период 01.01.1986 г. -31.12.1988 г. С оглед на така установеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че пенсионният орган не е допуснал грешка и е установил правилно реалния трудов стаж, като се е обосновал и досежно възражението за добросъвестност на получените суми, като обосновано е посочил, че това е предмет на отделно административно производство, а и с оспореното решение този въпрос не е разрешен, тъй като в ревизирания акт на ръководител "ПО" няма разпореждане за възстановяване на суми. По този начин правилно съдът е дефинирал спорния предмет като не е разгледал спор по чл. 114 КСО, посочвайки, че не е надлежно сезиран с такъв. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО в относимата редакция предвижда, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В хипотезата на това основание правилно е прието от съда и административния орган, че може да бъде извършена проверка по пенсионното досие относно фактите и доказателствата, въз основа на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Служебната проверка на данните от различни осигурители, на данните от самия жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства дават основание за категорични от фактическа и правна страна изводи, че към 01.01.1999 г., определена за начална дата на пенсията, г-жа В. Петрова не е имала право на пенсия, на осн. чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.); , тъй като не се установява необходимия стаж по условията на първа и втора категория труд. Органите на НОИ в хода на извършените проверки са положили необходимите усилия за установяване осигурителния стаж на Петрова. От друга страна тя, като лице, претендиращо право на пенсия, не е доказала по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.);. За приложението на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е без значение обстоятелството дали е съхранено или не оригиналното пенсионно досие на лицето. До такъв фактически и правен извод е достигнал и съдът в обжалваното решение, което е основание да се приеме, че същото не съдържа пороци за отмяна на основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,