Решение № 93 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2010 г.

Решение № 93 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Викентиев Комитски чрез пълномощника му - адвокат Тодор Кайров, против решение № 20 от 04.02.2010 г. по адм. дело № 7299/2009 г. на административен съд София-град. Със същото е отхвърлено, като неоснователно оспорването му срещу заповед № ЧР-з-565 от 9.10.2009 г. на Председателя на държавна агенция "Държавна сигурност". Развива доводи за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си - експерт Хубанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 111 от ЗДАНС. Образувано е по жалба от Иван Викентиев Комитски против заповед № ЧР-з-565 от 9.10.2009 г. на Председателя на държавна агенция "Държавна сигурност". С нея е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС поради придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО. Възразил е, че още преди назначаването е придобил право на пенсия и е бил освободен на това основание през 2008 г. Поради това не би могло повторно да се прекратява служебното му правоотношение на това основание. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че жалбоподателят по собствено желание е напуснал МВР. Служебното му правоотношение в министерството е прекратено със заповед № К-2015 от 2.04.2008 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Установено е, че на 1.04.2008 г. е бил назначен на работа в ДАНС. На 9.10.2009 г., зам.-председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" е предложил освобождаването на Комитски, на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, поради придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО. Приложена е и справка за осигурителен стаж, от която се установява, че към 7.10.2009 г. жалбоподателят е имал всичко осигурителен стаж в системата на МВР и ДАНС 25 години, 11 месеца и 25 дни. При тези данни по делото, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и е законосъобразна, поради което е счел жалбата за неоснователна и е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени пред първоинстанционния съд - като основното релевирано оплакване е, че съдът не е съобразил основния довод на Комитски, а именно, че към момента на издаване на оспорената заповед той вече е придобил и реализирал правото си на пенсиониране в структурите на МВР. Тези възражения са неоснователни. Правото на председателя на ДАНС да прекрати служебно правоотношение по реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е обвързано единствено с наличие на условието по чл. 69, ал. 3 от КСО - 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени по ЗДАНС или по ЗМВР. Органът има изрично уредено от закона право на инициатива при прекратяване на правоотношението. Упражняването му не не е поставено в зависимост от обстоятелството дали служителят е придобил право на пенсия преди назначаването му на длъжността или след като вече е възникнало служебното правоотношение. Още повече, че в конкретния случай освобождаването на жалбоподателят от системата на МВР е извършено по негово лично желание, а не поради придобито право на пенсия. Административният съд е съобразил всички обстоятелства, от значение за спора и е приложил материалния закон. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,