Решение № 61 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2009 г.

Решение № 61 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 26.05.2009 г. по гр. д. № 662/2009, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 06.01.2009 г. по гр. д. № 780/2008, като са отхвърлени предявените искове за унищожаване на предварителен договор поради грешка и връщане на даденото капаро със законната лихва. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос грешка в предмета или грешка в мотива е незнанието на регулационния статут на прехвърляния имот. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че предмет на предварителния договор за покупко-продажба е вещта, чиято собственост се обещава да бъде прехвърлена срещу уговорената цена, а мотив за сключването му е желанието на обещателя да удовлетвори някаква нужда чрез придобиването на вещта, съответно желанието на обещателя да удовлетвори някаква нужда чрез придобиването на цената. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е бил наясно, че лицето на имота (достъпът до улица) съществено се различава от посоченото в скицата, с която е бил запознат и неговото убеждение, че трудностите по прилагането на уличната регулация са във връзка с действия на общината, а не от уреждането на имуществени отношения със собствениците на съседни имоти, е грешка в мотивите, която не опорочава договора. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че предмет на предварителния договор е поземлен имот и приемателят е знаел, че за урегулирането му е необходимо да бъде приложен регулационният план, одобрен със заповед № РД-09-0409/27.09.1995. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 10.03.2008 г. (при действието на ЗУТ) ответникът е обещал да продаде на ищеца урегулиран поземлен имот Х-99 от кв. 17 по плана на селото, при съседи: улица и урегулирани поземлени имоти IХ-97, V-99 и ХI-99 от същия квартал срещу сумата 31.000 лева, от които 3.000 лева, платени като капаро, а остатъка 28.000 лева при изповядането на окончателния договор. Така описаният УПИ е отреден за реална част от имот пл. № 99 (собственост на обещателя), която получава достъп до новопредвидената улица чрез придаването на части от съседни имоти. Окончателният договор не е сключен, тъй като влезлият в сила регулационен план не е приложен нито при действието на З., нито по реда и в сроковете по § 6 ПЗР ЗУТ. Видно от изложеното вещта, предмет на предварителния договор не съществува към момента на сключването му нито може да възникне без съгласието на съседите, приетият по реда на З. дворищнорегулационен план да бъде приложен. Налице е невярна представа у ищеца, че предмет на предварителния договор е урегулиран поземлен имот, а не необособима, без изричното съгласие на съседите, и поради това непрехвърлима реална част от имот, което опорочава сключения предварителен договор. Даденото по унищожения предварителен договор следва да бъде върнато на отпаднало основание със законната лихва от деня на плащането и разноските по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение