Решение № 2471 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2020 г.

Решение № 2471 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Смолян против решение № 197/23.07.2020 година, постановено по административно дело № 192/2020 година по описа на Административен съд – Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Р. С., от гр. Д., чрез адв. И. Апостолов изразява становище за неоснователност на същата. Развива съображения за оставяне в сила на обжалваното решение, отбелязвайки, че не са налице твърдяните от касатора пороци. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 197/23.07.2020 година, постановено по административно дело № 192/2020 година Административен съд – Смолян е отменил решение № Ц1012-20-10#1/22.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 4.03.2020 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. С., от гр. Д.. Върнал е преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила – основания за отмяната им по чл. 146, т. 3 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ Р. С. е представил трудова книжка, осигурителна книжка, три броя удостоверения УП - 30, банкова сметка. Пенсионните органи са извършили проверка на удостоверяващите осигурителния стаж на лицето документи и са приели, че удостоверение УП – 30 № 86/31.12.1996 г. на ГДКБУММКЦ "Здраве" гр. София е документ, обосноваващ основателни съмнения за неистинност, поради което не следва да се взема под внимание при преценка съществуването на правото на ЛПОСВ. Процесното удостоверение установява осигурителен стаж за периода 01.10.1992 г. – 31.12.1996 г. (общо 4 години и 2 месеца) на длъжност "оператор спиц машина", който съгласно т. 31б ПКТП (отм.); следва да бъде зачетен от втора категория. Разпоредбата на т. 31б ПКТП (отм.); е в раздел ІІ и указва, че трудът на работници и инженерно-технически работници при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост, както и други изрично изброени, се приравнява на втора категория труд. Според чл. 67 от Правилника, трудът на работниците, посочени в раздел I и II, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Пенсионните органи са отказали да ценят процесния осигурителен стаж, тъй като удостоверението, което го установява не съдържа БУЛСТАТ на осигурителя и е издадено на 31.12.1996 г., който е бил неработен ден. Отбелязват също, че няма данни за регистриран в информационната система на НОИ (Регистър на осигурителите), в Търговския регистър, в АПИС и Лакорда, осигурител с наименование ГДКБУММКЦ "Здраве" гр. София. Отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е издаден след като е било установено, че към датата на подаване на заявлението Р. С. е притежавал изискуемата възраст за пенсиониране, но не е имал изискуемия по чл. 68, ал. 1-2 КСО осигурителен стаж от 38 години и 8 месеца (за 2019 г.). Административният съд е анализирал процесния обр. УП-30, запознал се е и с оригинала на същия и го е описал подробно в мотивите на своето решение. Констатациите в тази насока сочат, че удостоверението е издадено въз основа на разплащателни ведомости; съдържа подписите на "изготвил", "гл. счетоводител" и "ръководител", като подписът на ръководителя и печата на осигурителя са един върху друг; в синия печат вътре мастилото е размито и не могат да се различат букви и други инициали, в т. ч. не може да се прочете името на предприятието, чийто е печата. Съдът обосновано от фактическите си установявания, подкрепени от доказателствата по делото е приел, че са налице основанията по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорените актове на пенсионните органи. Като съществени са определени допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 7, чл. 35 и чл. 36 АПК. Разпоредбата на чл. 35 АПК задължава административния орган да пристъпи към издаване на административен акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният орган е следвало да изясни всички спорни факти, като предприеме необходимите затова действия, включително обяснения от заявителя и други лица, които биха могли да внесат яснота по достоверността на описаните в УП обр. данни. Такива са били събирани, но не по предвидения процесуален ред, уреден в чл. 43 и чл. 44 АПК декларации (липсва приподписване от служител на административния орган на декларациите и писмата от управителя на "Лозана" ЕАД, правоприемник на ПП "Здраве", ПП "Люлин", ПП "Напредък и ПП "Славия"). Правилно съдът е отбелязал, че позоваването на декларации от трети неучастващи в производството лица, може да се прави, когато е необходимо "изясняване на обстоятелства". Доказателства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в АПК, или по реда, предвиден в специалните закони не следва да се допускат като такива в административния процес (чл. 39, ал. 2 АПК). Действащата към момента на издаването на визираното удостоверение /31.12.1996 г. / нормативна уредба регламентира удостоверението обр. УП-30 изрично като документ, доказващ действително положен стаж. Както ППЗП (отм.); , така и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, говорят за "автентични документи" с "достатъчно данни" за "действително" положен стаж. Използваната терминология сама по себе си сочи на извод, че това е документ за удостоверяване на действително положен стаж. Оспореното удостоверение обр. УП-30, по арг. на чл. 142 ГПК е сред изрично изброените в закона, действал към момента на издаването му като документ, който доказва стаж – в този смисъл чл. 101 ППЗП (ДВ бр. 5 от 1993 г.) и чл. 1-4 от Инструкция № 2492. Автентичността на процесния УП – 30 № 86/31.12.1996 г. на ГДКБУММКЦ "Здраве" гр. София може да бъде проверена и с помощта на експертиза, но при всички случаи е важно пенсионните органи да изяснят неговата истинност или неистинност, а не да предполагат тяхното наличие. При тези съображения, правилно, решаващият съд е приел, че оспорените актове на пенсионните органи са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага тяхната отмяна и връщане на преписката за изясняване на относимите за издаването им факти, с оглед указанията, дадени в мотивите на съдебните решения. Предвид изхода на процеса в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие серия СМ № 0000032379/22.12.2020 г. и представения списък за разноски по чл. 80 ГПК, възлизат на сумата от 500, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение