Решение № 3465 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2018 г.

Решение № 3465 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Мараж" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Решение № 813/17.04.2018 г., постановено по адм. д № 436/2018 г. по описа на Административен съд Варна в частта му, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск за присъждане на мораторна лихва и разноски по делото. По изложени в жалбата съображения извежда неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Държавен фонд "Земеделие", гр. София, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мирчев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна се е развило по исковата молба на "Мараж" ООД, гр. Варна, против Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която дружеството е предявило обективно съединени искове за обезщетяване на причинени му имуществени вреди - пропуснати ползи, за мораторна лихва върху главницата за посочения в исковата молба период, както и за законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до изплащането и. Исковете се основават на отменено с влязло в сила съдебно решение уведомително писмо на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на поет от дружеството ищец агроекологичен ангажимент по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2013 г. Пропуснатите ползи ищецът определя в размера на сумата която следвало да получи при изпълнен ангажимент, определена по реда на чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.). Лихва за забавено плащане на главницата претендира от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено уведомителното писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент до тази на предявяване на иска за обезщетение. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че не е налице причинна връзка между отменения административен акт и претендираните вреди и лихва, при установено по делото и изплащане на исканата като главница сума. Решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи, не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 86, ал. 1, изр. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилно е прието в обжалваното решение, че ответникът не е изпаднал в забава по подадено от ищеца по реда на Наредба № 11/2009 г. заявление за плащане за кампания 2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № 11/2009 г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности, като за изплатената финансова помощ всяка година в срок до три месеца след датата на оторизация на плащането писмено информира кандидатите за подпомагане. Неоснователно е твърдяното от касационния жалбоподател, че от момента на отмяната на уведомителното писмо, с което е прекратен поетия от него агроекологичен ангажимент произтича задължение за заплащане на претендираната като главница сума, съответно се дължи лихва върху нея за забавено плащане. Законът не посочва срок в който следва да се извърши плащането. Такова не произтича пряко и постановеното съдебно решение, с което е отменен административния акт, издаден на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/2009 г., тъй като този акт няма за свой предмет размера на дължимо се плащане. В случая дали плащане се следва и в какъв размер е преценка на административния орган, като за извършено такова той е длъжен да уведоми кандидата за подпомагане, което уведомление финализира процедурата по подаденото заявление за подпомагане и съставлява индивидуален административен акт. По делото не се твърди, не се и доказва ищецът да е оспорил отказ за издаване на дължимия се административен акт, нито да е оспорен издаден такъв. Установяване на материалноправните основания за отпускане на исканата държавна помощ, съответно моментът на предоставянето и е дължимо в предвиденото от закона административно производство и не може да бъде сторено в настоящето съдебно производство. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Такова не се следва съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, където то не е предвидено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение