Решение № 14069 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2017 г.

Решение № 14069 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпило с входящ № 2242/18.09.2017 г. в Административен съд С. ИСКАНЕ / МОЛБА от С. С. С. от гр. С., ул. "П." ..№..., чрез пълномощник адвокат С. И. Б. от АК, гр. С., ЗА отмяна на влязло в сила решение: Решение № 9317/13.07.2017 г. по адм. дело № 2726/2017 г. по описа на Върховен административен съд, III-то отделение и Решение № 21/20.01.2017 г. по адм. дело № 146/2016 г. по описа на Смолянски административен съд, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, вр. с чл. 237 и сл. от АПК. Молителката твърди, че за да е налице противоречие, следва да има пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. По подробно развити съображения счита, че е налице отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК, защото на първо място е налице идентичност на искането за отмяна на абсолютно идентични незаконосъобразни заповеди на кмета на О. С.; идентично е правното основание за издаване на заповедите за изземване; на следващо място е налице пълно тъждество на имота, подлежащ на изземване; налице е тъждество на страните по делата - жалбоподател и ответник и не на последно място е налице абсолютно идентични по предмет съдебно-административни производства, по един и същ административноправен спор - изземване на имот публична общинска собственост - представляващ поземлен имот с идентификатор № 67653. 921.500 (респективно на част от имот с идентификационен № 67653. 921.338, собственост на жалбоподателката), с начин на трайно ползване - второстепенна улица по кадастрална карта на гр. С., макар и да са инициирани от различни по номера и време заповеди за изземване на спорния имот. Освен това молителката заявява, че по случая в правния мир съществуват три влезли в сила съдебни решения - две от тях отменят издадени заповеди за изземване на поземлен имот с идентификатор № 67653. 921.500 (респективно на част от имот с идентификационен № 67653. 921.338, собственост на жалбоподателката), на кмета на община С. като незаконосъобразни, и други, с които жалбата срещу идентичния административен акт е отхвърлена. Затова моли да бъде отменено влязлото в сила Решение № 9317/13.07.2017 г. по адм. дело № 2726/2017 г. по описа на Върховен административен съд, III-то отделение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на АС С., което е окончателно и е влезнало в законна сила, респективно Решение № 21/20.01.2017 г. по адм. дело № 146/2016 г. по описа на Смолянски административен съд, с което е оставена без уважение жалбата на С. С. С., като неправилно. Претендира присъждане на направените разноски по делото. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, пълномощникът на молителката поддържа молбата за отмяна и моли да бъде уважена изцяло. П. О. на отговора на ответника, както и Списък на разходите по делото.

От ответната страна - Кмета на О. С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, е постъпил Писмен отговор, в които се оспорва искането и се изразява становище да бъде отхвърлено като неоснователно, като се позовава на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд на Р. Б. Претендира присъждане на направените разноски. Допълнително са постъпили Писмени бележки, към които е приложен Списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото.

Настоящият петчленен състав намира, че Искането /Молбата за отмяна на С. С. С. е подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебните актове, на които иска отмяна са неблагоприятни, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Институтът на "отмяната" в съдебно-административното проиводство е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е регламентирана в Глава четиринадесета от АПК. Раздел I (чл. 237 - 244) е наименован "Отмяна по искане на страна по делото", а Раздел II (чл. 245 - 248) касае "Отмяна по искане на трето лице". Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246, ал. 1 АПК - от трети лица, за които решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не са били страни по делото. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следва да се отбележи още само за яснота, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение.

В конкретния случай заявеното основание за отмяна е това по чл. 239, точка 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Следва да се посочи, че според чл. 244, ал. 2, изр. последно АПК, "В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение". И това е така, защото второто по време съдебно решение, което е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание винаги би било недопустимо, тъй като има законова забрана спор, който е разрешен с влязло в сила решение, което пък влиза в сила и се формира сила на пресъдено нещо /СПН/ между същите страни (евентуално наследници и правоприемници), за същото искане и на същото основание, да бъде пререшаван (чл. 298 и чл. 299 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)). Повторно заведеното дело се прекратява, но в случай, че се стигне до решение по същество, повторното решение би било недопустимо, а не неправилно. Законодателят е преценил, че следва да се отменят по реда на извънредния способ не недопустимите, а неправилните решения. Затова в производството по чл. 237 и сл. от АПК, съдът не е обвързан от искането на страната за отмяна и може да отмени другото решение, на което не е искана отмяна, като няма законна пречка при наличието на две противоречиви решения, да се отменят и двете решения, ако са неправилни, а неправилността, както вече се каза е в три форми - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Последното е в синхрон с мотивите и диспозитива на т. 13 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд, което ППВС разрешава принципни въпроси и не е изгубило сила, макар да е прието по отменения ГПК. Отделно от това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, точка 4 от АПК трябва да има пълен идентитет на страните, искането и основанието.

След така изложените принципни положения, за конкретния случай петчленният състав на ВАС констатира следното:

1. С решение № 171 от 01.10.2012 г. по адм. дело № 236/2012 г. Административен съд С. ОТМЕНЯ по оспорването на С. С. С. от гр. С. Заповед № 2346 от 25.07.2012 г. на Кмета на О. С., с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се извърши изземване на общински имот - представляващ улична регулация, кв. 79 по плана на гр. С. от 1989 г. от С. С. С., който се владее неправомерно. Няма данни това решение да е обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. от АПК, поради което е влязло в сила.

2. С решение № 126 от 2.08.2013 г. по адм. дело № 124/2013 г. Смолянският административен съд ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. С. от гр. С. срещу Заповед № 822/28.05.2013 г. на Кмета на О. С. за изземване на терен общинска собственост. С решение № 6307 от 13.05.2014 г. по адм. дело № 14000/2013 г., тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение ОТМЕНЯ изцяло горното решение № 126 от 02.08.2013 г. по адм. дело № 124/2013 г. на Административен съд С. и вместо него постановява друго, с което ОТМЕНЯ заповед № 822 от 28.05.2013 г. на Кмета на О. С., като незаконосъобразна. Решението е влязло в сила на датата на постановяването му.

3. С решение № 72 от 08.06.2015 г. по адм. дело № 76/2015 г. Административен съд С. ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата, подадена от С. С. С. от гр. С. против Заповед № 577 от 30.03.2015 г. на кмета на О. С., с която е наредено да бъде иззет имот публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 67653.921.500, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица по кадастралната карта на гр. С., който имот се владее без основание от С. С. С. С решение № 6962 от 09.06.2016 г. по адм. дело № 7934/2015 г., тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение ОТМЕНЯ горното решение № 72 от 08.06.2015 г. по адм. дело № 76/2015 г. на Административен съд С. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

4. При новото разглеждане, с решение № 21 от 20.01.2017 г. по адм. дело № 146/2016 г. Смолянският административен съд ОТХВЪРЛЯ жалба от С. С. С., жив. в гр. С., против Заповед № 577 от 30.03.2015 г. на Кмета на О. С. С решение № 9317 от 13.07.2017 г. по адм. дело № 2726/2017 г., тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение ОСТАВЯ В СИЛА горното решение № 21 от 20.01.2017 г. по адм. дело № 146/2016 г. на Административен съд - С. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила от датата на постановяване на касационното решение.

От изложеното се установява, че се касае за три заповеди, издадени от Кмета на О. С., за изземване на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) на общински имот - имот публична общинска собственост, който се владее неправомерно и без основание от лицето С. С. С., а именно: заповед № 2346 от 25.07.2012 г., заповед № 822/28.05.2013 г. и заповед № 577 от 30.03.2015 г.

Няма спор, че и трите заповеди са били издадени на едно и също правно основание. Няма спор, че искането на С. С. С. е било едно и също - да се отменят като незаконосъобразни издадените от Кмета на О. С. заповеди или да се обяви нищожност, който порок е форма на незаконосъобразност. Няма спор, че страните по всички описани дела са едни и същи, само че са участвали в различни процесуални качества - жалбоподател, респективно касационен жалбоподател и ответник. Няма спор, че водените дела изброени подробно по-горе, са административни по своя характер. Дори да се приеме, че имотът, предмет на изземването е един и същ, то разрешаването на спора по различен начин се дължи на различните административни актове, които са били предмет на разглеждане по същество. Макар и по идентични случаи, преценката на административния орган и респективно преценката на съда се отнася за различно по време правоотношение. Не е налице пълно припокриване на периода на извършеното изземване на имота, което е станало през 2012 г., през 2013 г. и през 2015 г. Не е налице пълен идентитет на предмета на спора въпреки еднаквото правно основание - чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Няма пълно припокриване между правото по делата, посочени в п. 1 и в п. 2 (касационното решение) и правото, предмет на разглеждане по делата, посочени в п. 4 (първа и втора инстанция). Само за прецизност следва да се посочи, че делата в п. 3 и п. 4 са стадии от развитието на един и същи процес, тоест, те са етап от едно и също производство и не подлежат на преценка за противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК.

Не на последно място следва да се има предвид и приетото Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което "разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи". Това тълкувателно решение съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Следва да се посочи, че не се възприемат развитите в "Отговора на отговора" съображения на пълномощника на молителката за избирателен подход по тълкуване на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 6. Несъобразено със закона е искането спорът да се реши по същество и да се отмени или обяви за нищожна заповед № 577/2016 г. Първо такова цитирано основание - чл. 244, ал. 3, изр. 3-то няма, тъй като ал. 3 на чл. 244 АПК е с едно изречение, а именно: "решението по искането не подлежи на обжалване" и второ, в случай, че съдът отмени неправилното решение, то никога не решава въпроса по същество, а връща делото за ново разглеждане от друг състав, като посочва от къде да започне новото разглеждане.

С оглед изложеното, подаденото искане/молба за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК се явява неоснователно и ще трябва да бъде оставено без уважение.

При този изход на делото, на молителката не се дължат разноски макар и да са своевременно поискани. На ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията й след изменението, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело ще трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав, Първа колегия,