Решение № 14194 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2017 г.

Решение № 14194 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на ръководителя на управляващия орган/УО/ на оперативна програма "Околна среда" /ОПОС/ срещу решение № 2979/28.04.2017 г. по адм. д. № 356/2017 г. на Административен съд - С. град, с което е прогласена нищожността на писмо с изх. № 1-005-0005-2-55/16.12.2016 г. на Ръководителя на управляващия орган на оперативна програма "Околна среда" с което община В. е уведомена, че се потвърждават установените в писмо № 08-00-3692/7.09.2015 г. нарушения на приложимата нормативна уредба при възлагането на обществената поръчка и наложената финансова корекция в размер на 5 % от стойността на договор № С-260/19.12.2013 г. с изпълнител "МС-Техно-хидро" ДЗЗД на стойност 46 338 270,16 лв. без ДДС. Излагат се доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът е разгледал уведомително писмо, което не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Ответникът по касационната жалба счита решението за правилно и моли съда да го остави в сила. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. За да обяви за нищожно писмо с изх. № 1-005-0005-2-55/16.12.2016 г. на Ръководителя на управляващия орган на оперативна програма" Околна среда" административният съд е приел, че липсва правно основание за издаване на нов индивидуален административен акт със съдържание, повтарящо властническото волеизявление на същия орган, обективирано в акт за налагане на финансова корекция - писмо изх. № 08-00-3692/7.09.2015 г. на ръководителя на УО на ОПОС. Така постановеното решение е недопустимо. Неправилно административният съд е приел, че обжалваното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт . Оспореното писмо има единствено уведомителен характер, то не засяга права и законни интереси и не създава задължения за община В.. Дори да бъде отменено или да бъде обявена нищожността на това писмо, горното ще е без значение за ответника по касационната жалба, тъй като правните последици за община В. не настъпват от това писмо, а от писмо 08-00-3692/7.09.2015 г., с което е наложена финансовата корекция и което писмо продължава да съществува в правния мир. Т. е. обявяването на нищожността на акта не рефлектира върху правната сфера на ответника по делото. Именно писмо 08-00-3692/7.09.2015 г., с което е наложена финансовата корекция, притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като то засяга права и законни интереси на ответника . Именно него община В. е следвало да обжалва. Обстоятелството, че същото е издадено преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ е без значение в случая. За ответника по делото продължава да съществува правна възможност да оспори законосъобразността на наложената финансова корекция по общия исков ред. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че като се е произнесъл по недопустима жалба, Административен съд - С. град е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, жалбата да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да възстанови на касатора съдебни разноски в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалният кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение