Решение № 9496 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Красно село, Столична община, чрез юрисконсулт против Решение 8835 от 13.03.2025г., постановено по адм. дело 4294/2024г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърдят спазване на процедурата по премахване на излязло от употреба МПС. Ответникът по касационната жалба Д. Н. чрез адв. Бороджиев оспорва жалбата и намира решението за законосъобразно постановено. Моли да бъде потвърдено.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е Заповед РКС 23-РД09-862 от 22.11.2024г. на кмета на район Красно село , СО с която, на основание чл.46, ал.1, т. 5,предл. първо от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 5 и 6 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община (НУОПЧТСО), е наредено да се премести на площадките за временно съхраняване на ИУМПС в центровете за разкомплектоване излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) с марка Ситроен Саксо рег. [рег. номер] , собственост на Д. П. Н., паркирано в гр.София, [улица]. Съдът е отменил Заповед РКС 23-РД09-862 от 22.11.2024г. на кмета на район Красно село , СО, като приел допуснати процесуални нарушения при издаването й. Според мотивите на съдебното решение, в констативния протокол липсвали констатации, коя е била определената дата за следващ преглед за проверка на техническата изправност на процесния автомобил и заверка на знака за технически преглед след която е започнал да тече срока по чл.46 ал.1 НУОПОЧТСО;няма данни кога е изтекъл този срок и от кой момент процесното МПС може да бъде квалифицирано като излязло от употреба по смисъла на § 2 т.7 б.б от ДР на НУОПОЧТСО. Съдът достигнал до извода за липса на доказателства, че процесното МПС представлява излязло от употреба по смисъла на § 2, т. 7, б. б от ДР на НУОПОРТСО, на което не е заверен знакът за технически преглед за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност.От административния орган не били представени доказателства за извършения последен технически преглед на МПС, което не водело до еднозначния извод за излязло от употреба МПС по см.на пар.2,т.7, б б от ДРна НУОПОРТСО. Поради липса на безспорно установена материално правната предпоставка за издаване на заповед, съдът отменил административния акт. Касационната инстанция напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради което приема решението за правилно постановено. Видно от приложената административна преписка, не е спазена процедурата по чл.46 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на Столична община. Комисия, назначена от кмета на район Красно село е установила ИУМПС, без до посочи фактически обстоятелства, но които обосновава становището си в констативния протокол.В него липсват мотиви по отношение на посочените по горе спорни обстоятелства,които да обосновават извода,че процесното МПС представлява излязло от употреба МПС по см.на пар.2,т.7, б б от ДРна НУОПОРТСО. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства и снимков материал, действително обосновават твърдението на административния орган, издал Заповед РКС 23-РД09-862 от 22.11.2023г., че в голяма степен установяват изложеното в оспорената пред съда заповед на Кмета на СО р-н Красно село, но те не са приети като писмени доказателства в касационното производство поради забрана по чл.220 от АПК за установяване на факти извън проверката извършена от първоинстанционния съд, както и забраната за събиране на доказателства извън касационните основания по см. на чл.219 АПК.В тази насока настоящият състав приема,че приетите за сведение снимки и писмени доказателства не установяват по категоричен начин на първо място обстоятелството,че ответникът по касация- Д. Н. е бил уведомен за съставения протокол за ИУМПС по реда на чл.18 а ал.8 изр.2 от АПК,което представлява самостоятелно нарушение на чл.46 ал.2 изр. второ от Наредбата. Нито в констативния протокол, нито в заповедта, а и в представените снимки не се установява дали автомобилът ,спрямо който е разпоредено преместването му да не е със заверен знак за технически преглед за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед,поради което и неустановими са обстоятелствата дали процесното МПС представлява излязло от употреба МПС по см.на пар.2,т.7, б б от ДРна НУОПОРТСО. В тази връзка правилни са изводите на съда за недоказаност и необоснованост на административния акт. Законосъобразни са изводите на съда относно липса на уведомяване на собственика на МПС за издадения констативен протокол по реда посочен в чл. 46, ал. 2 от НУОПОРТСО.Ууведомяване на собствениците по реда на АПК за изготвения констативния протокол е с цел да бъде предупреден за поставянето на стикер-предписание върху автомобила му, като от този момент тече 3-месечен срок за доброволно преместване на МПС, след което следва принудителното му репатриране до площадка за временно съхранение на ИУМПС. В административната преписка липсват данни за проведена процедура по чл.61 връзка с чл.18а от АПК, а твърденията на касатора в тази насока не са излагани. В този аспект, правилно първоинстанционният съд приема допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в производството по издаване на оспорената заповед. С оглед изложеното, административният орган не би могъл да извърши преценка от кога тече срока по чл.46, ал.3 от Наредбата, за да реализира принудителната административна мярка, предвидена в чл.46, ал.5 от Наредбата. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това на ответника по касация се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в производството, които се установяват в размер на 600 лв, за която сума следва да бъде осъдено юридическото лице, в което се намира административния орган- § 1 т.6 от ДР на АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение