Решение № 4971 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2019 г.

Решение № 4971 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Томова от [населено място], чрез пълномощника й адв. Манов срещу решение № 1968 от 22.03.2019 г., постановено по адм. дело № 9125/2018 г. на Административен съд- София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-Е126-165/03.07.2018 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за възстановяване на заплатени разходи за оказано лечение в Австрия. Изложени са съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени издаденият индивидуален административен акт като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът- Управителят на Националната здравноосигурителна каса, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал становище за валидност и допустимост, но неправилност на постановеното решение и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РД-Е126-165/03.07.2018 г., издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с което на А. Томова от [населено място] е отказано възстановяване от бюджета на НЗОК на направени разходи за оказано лечение в Австрия през периода 01.11.2016 г. – 12.12.2016 г., относно разликата над признатата с Решение № РД-Е126-165/03.07.2018 г. сума от 406. 81 лв. (208 евро) до претендирания от А. Томова размер на реално извършените от нея разходи в размер на 2 962 лв. (1519 евро). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материално правната норма на чл. 25. Б., параграф 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В оспореното решение АССГ е посочил, че при издаването на решението на управителя на НЗОК е спазен редът по чл. 25. Б., параграфи 4-10 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., както и утвърдените със заповед на управителя на НЗОК Правила за реда и работата на комисия за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25. Б., параграфи 5-9, чл. 26. Б. параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. или чл. 34 от Регламент (ЕО) № 574/72, Директива 2011/24/ЕС на ЕП и на съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Съдът е подложил на преценка подаденото заявление вх. № Е126-01-328/21.12.2016 г., в което здравноосигуреното лице е упражнило правото си на избор и е посочило, че желае направените разходи да му бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по мястото на получаване на медицинската помощ, в конкретния случай - Австрия. Заявило е изрично, че е запознато с условието, че възстановяването на разходите ще бъде извършено след получаване в НЗОК на информацията от тази институция за сумите, които тя би платила за оказаната помощ. В изпълнение на нормативно уредената процедура искането е било изпратено от НЗОК с формуляр Е126 "Ставки за възстановяване на обезщетения в натура", с приложена медицинска документация и документация за реално извършените от лицето разходи, след което е получен обратно формуляра с отговор от австрийски осигурителен фонд, съгласно който, сумата, която те биха заплатили по представените от заявителя документи е 208 евро. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалния закон. Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Компетентният орган е изложил фактическите и правните съображения, обосновали взетото от него решение, при изпълнение на задълженията му по чл. 36, ал. 1 от АПК за служебно събиране на доказателства и по чл. 36, ал. 3 от АПК за проверка и преценка на събраните доказателства, след което е установил правилно фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно изискването на чл. 35 от АПК. Както бе посочено по-горе, след постъпилия отговор от институцията по мястото на престой, Комисията към ЦУ на НЗОК е изготвила становище до управителя на НЗОК, с което му е предложила да възстанови само левовата равностойност на 208 евро, посочена според ставките на австрийския фонд, като управителят на НЗОК не е уважил искането за изплащане на разликата над тази сума до пълния размер от левовата равностойност на 1519 евро, тъй като не е намерил нормативно основание за това. Не се спори относно здравноосигурителния статус на касатора А. Томова и факта, че през времето от 01.11.2016 г. до 12.12.2016 г. й е била оказана спешна медицинска помощ в Австрия поради счупване на китката на лявата ръка, заплатена със средства на А. Томова и е в размер на 1 519 евро. Пред първоинстанционния съд спорен е бил само въпросът относно сумата, която НЗОК следва да възстанови на жалбоподателя по реда на посочения по-горе Регламент. Предвид изрично изразеното в писмен вид желание на лицето направените разходи да му бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по място на получаване на медицинската помощ, националната институция /НЗОК на РБългария/, пред която е подадено заявлението, е изискала информация от австрийската институция за сумите, които би платила за така оказаната на Томова в Австрия помощ. В изпълнение на нормативно уредената процедура запитването до институцията по мястото на оказване на помощта е извършено от НЗОК с изпращане на формуляр Е126 "Ставки за възстановяване на обезщетения в натура", ведно с приложена медицинска документация и представените от А. Томова счетоводни документи за реално извършените от нея разходи за проведеното лечение. Формулярът с изх. № Е126-01-328/06.02.2017 г., попълнен от чуждестранната институция /Главна асоциация на австрийските институции по социално осигуряване/ по мястото на оказване на медицинската помощ, е върнат с отразена в него /в част "В" сума за възстановяване в размер на 208 евро /вх. № Е126-01-328/21.03.2018 г./. Копие от формуляра с отразената сума е приложено по делото, с оглед на което се възприема като неоснователно оплакването в касационната жалба, че с отговора на австрийската институция не е установен конкретният размер на ставката, която е приложима в конкретния случай. Видно от административната преписка, към изпратения в Австрия Формуляр, НЗОК е приложила всички медицински и счетоводно-отчетни документи, с които е разполагала по преписката и са й били предоставени от А. Томова. Определящо в случая е изразеното от жалбоподателя Томова желание за възстановяване на разходите за лечение по цени на осигурителната институция по мястото престой, т. е. мястото на получаване на медицинската помощ, като в съответствие с това желание, проучващата институция /НЗОК/ е изпълнила законовото си задължение и е изпратила формуляр Е126 на австрийската институция, която е попълнила въпросния формуляр с посочване в част "В" от същия на подлежащата на възстановяване на сума, след което го е върнала обратно на НЗОК с вх. № 126-01-328/21.03.2018 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд правилно е приел, че е спазено правилото на чл. 25 Б, т. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, съгласно което, в случай, че възстановяването на разходите не е поискано пряко от институцията по мястото на престой, извършените разходи се възстановяват на съответното лице от страна на компетентната институция, съгласно ставките за възстановяване, регулирани от институцията по мястото на престой или съгласно сумите, които биха подлежали на възстановяване на институцията по мястото на престой, ако в съответния случай е бил приложен член 62 от регламента по прилагане. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на АССГ относно неоснователността на претенцията на жалбоподателя за възстановяване на пълния размер на извършените от нея разходи – НЗОК правилно е определила, че на възстановяване подлежат единствено разходи, съобразно ставките, прилагани от австрийския осигурителен институт, т. е. само сумата от 208 евро, равняващи се на 406, 81 лева, в съответствие с утвърдените от Административната комисия на ЕС обменни курсове на валутите, приложими за периода април-юни 2017 г. Не могат да се приемат за относими и основателни изложените от касатора оплаквания, че оспореното решение на управителя на НЗОК е немотивирано, а АССГ не е изяснил всички обстоятелства от значение за спора, по-точно какъв е видът на дейностите и тяхната стойност, включени в посочената сума от 208 евро, като същата сума не била обвързана с конкретно посочени фактури и ставки. В разпоредбата на чл. 25 Б, т. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 не се съдържа такова изискване. В разпоредбата е предвидено, че при поискване, цялата необходима информация за тези ставки или суми се предоставя. АССГ е предоставил на А. Томова съдебно удостоверение за снабдяване с тази информация от австрийската институция, като видно от протокола за проведеното на 25.02.2019 г. съдебно заседание пред ВАС, пълномощникът на касатора е поискал съдебното дирене да бъде приключено и делото да се гледа без това доказателство. Относно направеното от касатора възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд в конкретния казус. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховен административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство следва да бъде уважена, като касаторът бъде осъден да заплати на НЗОК сума в размер на 100, 00/сто/лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,