Решение № 14669 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2013 г.

Решение № 14669 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Халер - Валерий Димитров" гр. Ахелой, чрез пълномощника си адв. К. Костов, срещу Решение № 2182/15.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1966/12 г., по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № 6600-1689 Е/23.05. 2012 г. на началника на Митница-Бургас, потвърдено с решение № 354/16.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат подробно развити доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението АС Бургас в обжалваната част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на търговеца срещу административния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Началника на Митница Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било решение № 6600-1689 Е/23.05. 2012 г. на началника на Митница-Бургас, потвърдено с решение № 354/16.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което като е определена нова митническа стойност на внесени стоки - употребявани пътнически автомобили, марки Ситроен Пикасо 2,0, Ситроен С5 и Мицубиши Паджеро 2,3В, както и са определени за доплащане допълнително мито и ДДС за внос на автомобили по ЕАД № 10ВG001000Н0042839/201010008, ЕАД № 10ВG001000Н0029084/20100706, ЕАД № 10ВG001000Н0024338/20100608, ЕАД № 10ВG001000Н0029076/20100706, ЕАД № 10ВG001000Н0039263/20100914, ЕАД № 10ВG001000Н0039247/20100914, ЕАД № 10ВG001000Н0036773/20100824, ЕАД № 10ВG001000Н0024362/20100608, ЕАД № 10ВG001000Н0031703/20100720, ЕАД № 10ВG001000Н0024346/20100608, ЕАД № 10ВG001000Н0039271/20100914, ЕАД № 10ВG001000Н0044391/20101020, ЕАД № 10ВG001000Н0049782/20101130, ЕАД № 10ВG001000Н0049774/20101130, ЕАД № 10ВG001000Н0024354/20100608,ЕАД № 10ВG001000Н0024370/20100608, и по ЕАД № 10ВG001000Н0042804/20101008, ведно с дължимите законни лихви. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на Началника на Митница Бургас - изцяло по отношение на главниците. Съдът е изменил същото решение досежно началния момент, от който започва да тече лихвата за забава, определяйки го като датата, следваща изтичането на срока, определен на длъжника за плащане на задължението. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с процесните ЕАД, едноличният търговец е осъществил внос на употребявани пътнически автомобили, поставени под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба". Упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол "Б" и чл. 84 от ЗМ митническите органи са извършили проверка на достоверността на представените документи за произход. Швейцарските митнически власти са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол "Б" и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че изнесените леки автомобили не се считат за стока с произход. В този смисъл първостепенният съд е приел, че, по делото не са налице годни доказателства, установяващи по надлежния ред произхода на внесените автомобили от страна по Споразумението, поради което не са били налице условия за преференциално митническо третиране и допълнително определените митни сборове и ДДС са дължими като основание и правилно определени като размер. При така установеното от правна страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗМ и чл. 26, ал. 2 от ЗМ и е приел, че със Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна от ЕАСТ. Съгласно чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол Б, продуктите с произход от страна от ЕАСТ се ползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура, известие за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. От доказателствата по делото съдът е приел за безспорно установено, че съобразно правомощията си по чл. 32 от Протокол Б към Споразумение между ЕС и Швейцарската конфедерация, митническите органи са извършили последваща проверка на достоверността на представените документи за произход. Швейцарските митнически власти са упражнили правомощията си и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че износителите не са издавали, нито подписвали проверяваните сертификати за движение EUR1, както и декларациите за произход върху договорите за покупко-продажба или фактурите не са подписвани от тях, поради което е отговорено, че автомобилите, посочени в процесните ЕАД и приложените към тях сертификати, следва да се считат с неустановен произход - ЕАД № 10ВG001000Н0049774/20101130 - документ EUR. 1 А0010903/24.11.2010, за автомобил Форд Ка1, ЕАД № 10BG001000Н0049782/20101130 - документ EUR. 1. А0010903/24.11.2010 за автомобил Фиат Добло, ЕАД № 10BG001000Н00444391/20101020 - документ EUR. 1 A0010939/12.10.2010 за автомобил Сеaт Кордоба, ЕАД № 10BG001000Н0039271/20100914 - документ EUR. 1 А0010904/08.09.2010 за автомобил Ситроен С5, ЕАД № 10BG001000Н0031703/20100720 - документ Каuvertrag/17.08.2010, за автомобил Рено Меган, ЕАД № 10BG001000Н0036773/20100824 - документ Каuvertrag/15.07.2010 за автомобил Рено Еспейc, ЕАД № 10ВG001000Н0039263/20100914 - документ EUR. 1 А0010904/08.09.2010 за автомобил Ситроен Пикасо. Швейцарските митнически власти са посочили, че друга част от износителите не са намерени на адресите, посочени в издадените от тях документи и по отношение на тях не може да се извърши проверка, поради което автомобилите, посочени в следните ЕАД също следва да се считат за такива с неустановен произход - ЕАД № 10ВG001000Н0039247/20100914 - EUR. 1 Р0660840/08.09.2010, за автомобил. Мерцедес Бенц, ЕАД № 10ВG001000Н0024362/20100608 - EUR. 1 Р0902928/01.06.2010 за автомобил Мерцедес Бенц, ЕАД № 10BG001000Н0024346/20100608 - EUR. 1 Р0902928/01.06.2010 за автомобил Сеат Толедо, ЕАД № 10ВG001000Н0024354/20100608 - EUR. 1 Р0902928/01.06.2010 за автомобил Рено Клио, ЕАД № 10ВG001000Н0024370/20100608 - EUR. 1 0010917/03.06.2010 за автомобил Ауди АЗ, ЕАД № 10ВG001000Н0029084/20100706 - Каuvertrag/02.07.2010 за автомобил Ситроен С5, ЕАД № 10ВG001000Н0029076/20100706 - Каuvertrag/01.07.2010 за автомобил Рено Еспейс, № 10ВG001000Н0042804/20101008 - EUR. 1 А0010938/; 01.10.2010 за автомобил Форд Фокус, ЕАД № 10ВG001000Н0042839/20101008 - EUR. 1 А0010938/01.10.2010 за автомобил Ситроен Пикасо. В резултат на проверката по линия на международното сътрудничество е установено, че при три от внесените автомобили декларираната митническа стойност по ЕАД № 10ВG001000H0042839/20101008, за автомобил Ситроен Пикасо 2.0, с шаси № VF7CHRFNF39479990, по ЕАД № 10ВG001000Н0029084/20100706 за автомобил Ситроен С5 2.0, с шаси № VF7DERFNE76100826 и по ЕАД № 10ВG001000Н0024ЗЗ8/20100608 за автомобил Мицубиши Паджеро 2.ЗВ, с шаси № JMB0NV210MJ000253, не съответства на действителната продажна цена, тъй като в хода на проверката швейцарските власти са установили, че изпратените договори за покупко-продажба са невалидни, тъй като на място не са установени никакви документи за платената действително или подлежаща на плащане цена на автомобилите, поради което вписаните в договорите продажни цени не отговарят на изискванията за автентичност и достоверност. Издадените от швейцарските митнически власти документи, съдът е приел за официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставляват годно доказателство за извършените действия. Декларирането на произхода на стоките, извършено чрез изпратените договори за покупко-продажба на МПС, съдът е приел, че не може да се противопостави на материалната сила на становищата, представени от митническите власти на Швейцария за неустановен произход на стоките. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че по процесните ЕАД касаторът е осъществил внос от Конфедерация Швейцария на употребявани пътнически автомобили, поставени под режим "допускане за свободно обращение и крайно обращение", като е ползвал преференциално тарифно третиране на база представени сертификати за движение на стоки EUR 1. Съдът обосновано намерил, че оспореният пред него АА е правилен в частта относно допълнително установените размери на дължимите митни сборове и ДДС. По делото не са налице доказателства, установяващи по надлежния ред произхода на внесените автомобили от страна по Споразумението за свободна търговия, поради което не са били налице условия за преференциално митническо третиране и допълнително определените митни сборове и ДДС са дължими като основание и правилно определени като размер. Между Република България и страните от ЕАСТ е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна по Споразумението. ЕТ "Халер - В. Димитров", е внесъл автомобили от Швейцария, която е страна по Споразумението, за които е представил сертификати за движение ЕUR 1 при условията на чл. 16, б. "а" от Протокол "Б". При вноса е оформил Декларация за митническата облагаема стойност съгласно изискванията на чл. 68 от Закона за митниците, която следва да бъде придружена с фактура или договор за покупко-продажба, на чиято база е декларирана стойността на внасяната стока в съответствие с разпоредбите на чл. 181 и чл. 218 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 02 юли 1993 г. Съдът приел като официален свидетелстващ документ получените отговори за резултатите от проверката на швейцарската митническа администрация, от която е установена неавтентичност на договорите за покупко-продажби, поради липса на доказателства за реално платената или подлежаща на плащане по тях цена, както и че посочените износители не са издавали или подписвали проверяваните сертификати за движение или декларации за произход на внесените в страната от ЕТ "Халер - В. Димитров", автомобили. Констатирали са, че не е възможно да се намерят част от износителите на посочените от тях адреси в съставените документи, с оглед на което приел за "официално невалидни" доказателствата за произхода им. За това митническата администрация правилно е определила нова митническа облагаема стойност на три автомобила - по ЕАД № 10ВG001000H0042839/20101008- за Ситроен Пикасо 2.0, с шаси № VF7CHRFNF39479990, по ЕАД № 10ВG001000Н0029084/20100706 за Ситроен С5 2.0, с шаси № VF7DERFNE76100826 и по ЕАД № 10ВG001000Н0024338/20100608 за Мицубиши Паджеро 2.3В, с шаси № JMB0NV210MJ000253. За останалите 14 внесени автомобили законосъобразно митническата администрация е приела, че са такива с неустановен произход, поради което не могат да ползват преференциалният режим на третиране, съобразно Споразумение за свободна търговия между ЕИО и К. Швейцария. Това АО извършил по реда на чл. 31 от Регламент (ЕИО) 2913/92 и не е нарушение на материалния закон. Касаторът не е опровергал установените факти и обстоятелства при извършената последваща проверка и официалния документ на швейцарските власти по линия на международното сътрудничество, който се ползва с материална доказателствена сила, за разлика за частните документи, каквито са договорите за покупко-продажба и издадените фактури. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не му е предоставена възможност да представи допълнителна информация във връзка с писмо изх. № 6600-1689/10/19.05.2012 г., в случая той е имал възможност да представи такава информация в процеса на обжалване на настоящото решение. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото, разноски не се дължат в полза на касатора. Няма данни ответникът по касация да е направил разноски в производството. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,