Решение № 14365 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2009 г.

Решение № 14365 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6767/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Стефан Богданов Сотиров от гр. Трън, против решение № 18/24.03.2009 г., постановено по адм. дело № 7376/2008 г. на Административен съд - София град, първо отделение, 16-ти състав. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в касационната жалба и писмено становище по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Емануил Йорданов, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - директорът на ГД "Гранична полиция" - МВР чрез своя процесуален представител юрисконсулт Елена Фичерова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Стефан Богданов Сотиров срещу заповед № 2647/18.11.2008 г. на директора на ГД "Гранична полиция" - МВР, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и при условията на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като полицай на ГКПП, I степен от ГПУ - Калотина, при РГС - Драгоман, ГДГП при МВР, категория Е - II степен. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. От фактическа страна е прието за установено, че на 05.10.2008 г. при извършван контрол на товарни автомобили, касаторът е получил от сръбски гражданин - водач на влизащ в страната товарен автомобил, парични средства. Направен е извод, че действията на служителя могат да се квалифицират като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, вр. т. т. 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, утвърден със заповед № Iз-2013/06.11.2006 г. - като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си и да не се възползва от правомощията си с користни цели, за което задължително се налага дисциплинарно уволнение. Обжалваното решение е правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства правилно са установени от съда. При осъществената от настоящата инстанция проверка на решението във връзка с наведените касационни основания и съобразно изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Противно на наведените в касационната жалба твърдения, съдебният акт съдържа подробни и правилни мотиви в подкрепа на направения краен извод за законосъобразността на оспорената заповед. Според чл. 228, т. 2 вр. чл. 186, ал. 1 ЗМВР, директорът на ГД "ГП" е компетентен да наложи всяко от наказанията по чл. 226 от с. з. на служител от категория Е, какъвто е Стефан Богданов Сотиров, следователно заповедта е издадена от компетентен орган. Както е отбелязано от първоинстанционния съд, според чл. 224 ЗМВР за дисциплинарно нарушение се счита и неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи), с който по данни от преписката служителят е запознат. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР предвижда, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в случаите на извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, каквото по смисъла на тази разпоредба са деянията, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Противно на твърденията на касатора, обясненията, че намерените у него 230 евро представляват предоставен му от трето лице, заем за лични нужди, са обсъдени от решаващия състав. При това обосновано въз основа данните от приложените по делото доказателства, в т. ч. заповед № 873/03.07.2007 г. на директора на ГД "Гранична полиция" (забраняваща на служителите при изпълнение на задълженията си в зоната на ГКПП, да носят валута на стойност по - голяма от 50 лв.), конкретните обстоятелства, при които е установено дисциплинарното нарушение и свидетелските показания, е прието, че действията на служителя по време на извършвания от него контрол на ГКПП на 05.10.2008 г., представляват поведение несъвместимо с етичните правила, водещо до уронване престижа на ГД "ГП", което обективира фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Настоящият състав не споделя и останалите доводи, наведени в касационната жалба. Наличието на висящо досъдебно производство образувано по повод нарушението, за което е наложено и дисциплинарното наказание, не съставлява пречка за издаване на обжалваната заповед. Разпоредбата на чл. 225 ЗМВР, установява краен срок за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание за нарушения на служебната дисциплина, а не начален момент на този срок, преди който дисциплинарно наказание не може да бъде наложено. В тази връзка правилно в обжалвания акт е отбелязано, че наказателната отговорност няма преюдициален характер по отношение на дисциплинарната отговорност. Основанието за уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е самостоятелно и не е обвързано с наличието на криминализирано деяние. Независимо дали деянието е наказуемо по НК, след като е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронващо престижа на службата, за дисциплинарнонаказващия орган е възникнало правомощието на това основание да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед императивния характер на нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при нарушение квалифицирано по тези текстове, налагането на този вид дисциплинарно наказание е задължително, което изключва извършването на преценка по смисъла на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Последното е относимо към всяко от нарушенията на служебната дисциплина, визирани от чл. 227, ал. 1 ЗМВР, поради което доводите, че обжалваният акт сочи, като правно основание за издаването си, наред с текста на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и този на т. 7 от посочената правна норма, са без правно значение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е приел, че поведението на уволнения служител може да бъде квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР решаващият съд е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Поради това, че не се установяват касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение