Решение № 3132 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2017 г.

Решение № 3132 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" С. при Регионална дирекция за Национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Овчаров, срещу решение № 4700 от 13 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 2046/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена заповед № ДК-23-372/09 декември 2004 г. на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Ответниците - И. В. П. и И. В. П., в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника им адв. М. В., изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на И. В. П. и И. В. П. срещу заповед № ДК-23-372/09 декември 2004 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред обект: "Частична реконструкция и ремонт на покрив на жилищна сграда", находящ се в УПИ I-3, кв. 284 по плана на град С., м. "Еврейски гробища", район "Красно село" - С. община и с административен адрес: град С., ул. "20 април" № 30, ет. .... В заповедта е посочено, че обектът не е въведен в експлоатация в нарушение на чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177 от ЗУТ, като е определен срок за доброволно изпълнение на заповедта, обезопасяване на строежа и опразването му от малотрайни, взривоопасни, пожароопасни материали и продукти. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при липсата на предвидените в закона материалноправни предпоставки, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е допустимо. Наведеното в обратния смисъл твърдение в касационната жалба, което само се посочва от касатора без излагането на конкретни твърдения в тази насока, е неоснователно. Недопустимо е решението, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лице с право на оспорване и в съответния законов срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. Решението е и правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. От данните по делото, вкл. от заключението на съдебно - техническата експертиза е установено, че след 1998 г., поради възникналата нужда за извършване на частична реконструкция и ремонт на покрив на жилищната сграда, описана подробно в заповедта, е издадено разрешение за строеж № 40 от 01 юни 1998 г. съгласно одобрените от главния архитект на Столична община, район Красно село на 17 април 1998 г. строителни книжа и проекти. Установено е още, че частичната реконструкция и ремонта на покрива в жилищната сграда е изпълнено и съответства на одобрените проекти и разрешението за строеж. С оспорената заповед, административният орган е забранил ползването на обекта поради невъвеждането му в експлоатация по законоустановения ред. При тези данни и съгласно приложимата към момента на издаване на оспорения административен акт нормативна уредба, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че ползването обекта - частичната реконструкция и ремонтът на покрив на жилищната сграда неправилно е забранено от административния орган, поради липсата на законово изискване към момента на извършването му, обектите от четвърта категория, да е следвало да бъдат въвеждани в експлоатация. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 178, ал. 2 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) е посочено, че не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. Обосновано съдът е приел, че предвид характеристиките му настоящият строеж е от четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ, за която категория строеж в относимата редакцията на ЗУТ липсва нормативно задължение за въвеждане в експлоатация. Освен това, правилно съдът е посочил, че в чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (обн., ДВ, бр. 72 от 15 август 2003 г.) строежите от четвърта и пета категория не са подлежали на разрешаване на ползване по реда на тази наредба. Ето защо изводът на съда, че описаният в заповедта строеж не е подлежал на въвеждане в експлоатация на основание чл. 178, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г., е правилен. Само разрешените строежи от първа до трета категория, към момента на издаване на административния акт, са подлежали на въвеждане в експлоатация и затова забраната за ползване по чл. 178, ал. 1 във връзка с ал. 5 и 6 от ЗУТ е била приложима по отношение на тях, но не по отношение на строежи от четвърта и пета категория, за които е липсвало законово задължение за въвеждането им в експлоатация. Позоваването на касатора на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ в настоящата му редакция е изцяло неотносимо към оспорения административен акт, тъй като съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК. Позоваването на § 6 от Наредбата също е неотносимо към настоящия случай, тъй като в него е посочено, че наредбата не се прилага за заварени строежи, завършени до 9 април 1993 г., които не са били приети по установения ред до 9 април 1993 г., какъвто настоящият безспорно не е. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, като съдът е отговорил мотивирано и изчерпателно на него, а мотивите му се споделят от настоящата касационна инстанция. Ето защо, като е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на ответниците по касация за присъждане на разноски, направени в касационното производство, то Регионална дирекция за Национален строителен контрол - Югозападен район ще следва да бъде осъдена за заплати на И. В. П. и И. В. П. сума в размер на 800.00 лева, съгласно представените доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,