Решение № 8771 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2015 г.

Решение № 8771 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. Ц. против решение № 7768 от 13.12.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 9689/13 година. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Ц. Б. Ц. от [населено място] с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за присъждане на обезщетение в размер на 9400 лева – имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи законна лихва за периода от 03.02.2004 г. до 03.10.2013 г. върху главница от 8001, 89 лева, за която на 16.09.2003 г. му е издаден изпълнителен лист. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се след отмяната, постановяване на решение по същество от настоящата инстанция, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски. Ответникът – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба с искане за отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора несвоевременното плащане на суми по издаден изпълнителен лист не може да се квалифицира като неизпълнение на административна дейност. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди-пропуснати ползи, в размер на 9400 лева за периода 03.02.2004 г. -03.10.2013 г., изразяващи се в законната лихва върху сумата от 8001, 89 лв., за която му е издаден изпълнителен лист, ведно със законната лихва върху самата на претендираното обезщетение от датата на завеждане на исковата молба, която вреда произтича от незаконосъобразното бездействие на ответника да изпълни влязло в сила съдебно решение. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение на Софийски градски съд, Националният център за научни изследвания и окачествяване на горива, смазочни материали и присадки е осъден на осн. чл. 128, вр. с чл. 114 от Кодекса на труда да заплати на г-н Ц. сумата от 6840 лева и мораторна лихва в размер на 1161, 89 лева. Съдът е посочил, че съобразно мотивите на съдебното решение, ищецът не е претендирал законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, поради което такава не му е и присъдена. Установено е, че за присъдените суми е издаден изпълнителен лист от 16.09.2003 г. и е образувано изпълнително дело по описа на СИС при СРС. Въз основа на представено по делото съдебно удостоверение от СИС, съдът е приел, че изпълнителното дело е свършено на осн. чл. 330, б. "а" ГПК и е предадено в архив. Въз основа на прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, допусната по делото, съдът е приел, че законната лихва върху сумата от 8001, 89 лева за процесния период е в размер на 9400, 34 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал изводи, че искът е допустим, но неоснователен. За да отхвърли иска, съдът е приел, че в конкретния случай липсвал един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, а именно-незаконосъобразно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че изпълнението на влязло в сила съдебно решение по гражданскоправния спор следва да се развие по правилата на ГПК, респективно неизпълнението на такова решение не представлява бездействие на административния орган или длъжностно лице при или по повод на административна дейност. Също така, съдът е посочил, че искът за присъждане на законна лихва е акцесорен спрямо главния иск, поради което той е гражданскоправен. За пълнота на мотивите, съдът е посочил, че от представеното по делото удостоверение, издадено от държавен съдебен изпълнител при СРС следвало, че се опровергавало твърдението на ищеца за наличието на главно задължение за неизпълнението на което се претендирало обезщетението в размер на законната лихва за процесния период. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като правилно. В конкретния случай се претендира обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение от длъжника-държавно учреждение на съдебно решение на гражданския съд. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, не предвижда изрично обезщетение за вреди от неизпълнение или забавено изпълнение на решения на националните съдилища. Обоснован и правилен е изводът на административния съд, че в конкретния случай, бездействието на длъжника не може да се квалифицира като административна дейност. Присъдените на ищеца суми, за които е издаден изпълнителния лист са във връзка с негово вземане по трудово правоотношение. Трудовото правоотношение не е админстративно правоотношение и длъжникът по него, макар и държавно учреждение не действа като административен орган. Следователно, обоснован и правилен е изводът на съда, че не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд