Решение № 4890 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 668/2010 г.

Решение № 4890 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 668/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Мездра Иван Аспарухов, на Веско Динков Данов, гр. Мездра и частна жалба на Мая Тошева, Илиян Попов и Румен Попов, гр. Мездра против (касационните жалби) Решение № 12/30.10.2009 г., постановено по адм. д. № 252/2008 г. по описа на Административен съд Враца и против (частната жалба) определение от 1.12.2009 г., досежно разноски, постановено по същото дело. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на решението, съответно - определението. Писмени възражения по касационната жалба и по частната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и отмяна на решението и съответно за недопустимост на частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мая Николаева Тошева, Илиян Руменов Попов и Румен Илиев Попов против Заповед № 381/22.04.2008 г. на Кмета на Община Мездра, с която е отказано да бъде освидетелстван строеж като опасен за живота и здравето на гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване. Съдът е отменил заповедта. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че сградата, предмет на заповедта не е осигурена противоземетръсно и административният орган е постановил неправилен акт като не е взел под внимание осигуряването на безопасността на строежа за един бъдещ "икономически обоснован експлоатационен срок". Решението е неправилно като постановено в нарушение на материално-правните норми и необосновано. Кметът е бил сезиран да издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която норма такава се издава за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Видно от доказателствата по делото - спазена е процедурата по издаването на процесния административен акт - определена е комисия, заинтересуваните лица са уведомени за назначения оглед, такъв е извършен, изготвен е констативен протокол на 27.03.2008 г., в който комисията препоръчва на кмета за откаже освидетелстването на обекта като опасен за здравето и застрашен от самосрутване, тъй като не са налице условията за това. В производството пред първата инстанция са допуснати и изслушани единична и тройна СТЕ, съгласно заключенията на които сградата "не е застрашена от самосрутване и е годна за ползване" и "съществуващата сграда (надстройка), както и пристройката могат да се заздравят и укрепят, съгласно действащите към момента нормативни документи". Решението на АС Враца противоречи на действащата към момента на издаване на оспорения административен акт норма на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, съгл. която при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. Съгл. ал. 4 на същия текст кметът издава заповед, с която задължава собственика да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване, но само при възникване на обстоятелствата по ал. 3 или, при условията на ал. 1 и 2, обектът не се поддържа в добро състояние. Доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че обжалваната заповед на кмета е незаконосъобразна. Нещо повече - по категоричен начин се доказва, че не са налице основанията на чл. 195, ал. 4 и 6 ЗУТ. Частната жалба е недопустима. Съгласно текста на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на последното заседание на съответната инстанция, като в противен случай няма право да обжалва решението в тази му част. Видно от данните по делото такъв списък няма. С оглед изхода на делото, настоящата инстанция намира, че следва да се присъдят направените разноски от касатора Веско Динков Данов, тъй като са своевременно поискани и доказани. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационните жалби - уважени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящият състав,