Решение № 13 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2020 г.

Решение № 13 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ф. Бусаха, гражданка на [държава], чрез процесуалния представител адвокат Желев срещу решение № 464 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 496 по описа за 2020 г. на Административен съд Х.. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1331 от 20.05.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска отмяна на решението на АС Х. със законните последици. Ответникът – председателя на ДАБ, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на твърдението за правилност на решението на съда и на административния акт. Представя данни, че лицето е в неизвестност от 13.7.2020 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение № 1331 от 20.05.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на Ф. Бусаха е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е анализирал твърденията на жалбоподателката, както и представените доказателства към административната преписка и от лицето, търсещо закрила. Извел е фактическия извод за липса на данни за преследване поради религиозна, политическа или друга принадлежност. Както и липса на лична бежанска история, която да води до необходимостта да бъде предоставена закрила на лицето. Разгледана е и обстановката в страната на произход и е прието, че ситуацията в държавата не разкрива наличието на въоръжени конфликти или опасност от тежки посегателства. Въз основа на тези фактически установявания съдът е направил извод за липса на предпоставките по Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен. Решението е правилно. В него с подробности са отразени твърденията на жалбоподателката и данните от административната преписка. Поради което твърденията за необоснованост са неоснователни. Оплакванията за нарушение на материалния закон и процесуалните правила също са неоснователни. По отношение на вторите няма изобщо изложени доводи в тази насока. Съдът е цитирал текстовете на закона в тяхната конкретика, съобразил се е и с практиката на Европейския съд и ги е приложил правилно към настоящия казус с оглед изложеното от административния орган и твърдяното от жалбоподателката. Няма лична бежанска история, която да налага предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен такъв. Проблемите в брака на жалбоподателката не обосновават приложението на закона. Липсата на данни за лични посегателства или въоръжен конфликт в държавата на произход не дават основание за промяна в решението на съда и в изводите на административния орган. В допълнение, представените пред настоящата инстанция данни за това, че лицето е в неизвестност от 13.7.2020 г. на територията на държавата, само подкрепят направените вече изводи. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение