Решение № 1961 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2014 г.

Решение № 1961 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет гр. Сливница, чрез пълномощника юриск. Ялъмов, против решение № 418/23.04.2014 г., постановено по адм. дело № 207/2014 г. по описа на Административния съд - София област, с което е отменено решение № 207 по протокол № 15 от 16.12.2010 г. на Общински съвет гр. Сливница, с което е определен размера на ТБО на територията на община Сливница, считано от 01.01.2011 г. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като жалбата на дружеството е просрочена. Излага съображения и за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - "Ото Хотели" ЕООД, чрез управителя на дружеството и чрез процесуалния му представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд - София област /АССО/ е отменено по жалба на "Ото хотели" ЕООД решение № 207, взето с протокол № 15 от 16.12.2010 г. на Общински съвет - гр. Сливница.

За да постанови това решение, съдът е приел, че оспореният акт, с който е определен размера на таксата за битови отпадъци, представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и подадената против него жалба е допустима поради това, че оспорващото дружество притежава имот на територията на община Сливница, за който е задължено да заплаща местна такса, което обуславя и правния му интерес от оспорването.

Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен орган, но при нарушение на предвидените процесуални правила по чл. 66 и сл. АПК относно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общ административен акт, определяне на формите на участие на заинтересованите лица в обсъждането му и осигуряване на достъп на тези лица до материалите по преписката. В тази връзка съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наред с това съдът е приел, че актът е издаден и в нарушение на материалния закон, тъй като с него размерът на таксата за битови отпадъци е определен въз основа на данъчната оценка на имота, вместо по количеството на отпадъците, както е предвидено в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. За да се определи таксата пропорционално върху данъчната оценка респ. отчетната стойност, следва да е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци. На общинския съвет не е предоставена възможност за избор относно приложимите методи за определяне размера на таксата. В случая от събраните доказателства не може да се направи извод поради каква причина общинският съвет е приел таксата да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността таксата да се определи по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Приел е още, че в случая не е спазена и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 б. "а" ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят във основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Не е налице икономическа обоснованост на увеличението на ТБО за 2011 г. на територията на община Сливница

Настоящият касационен състав на съда намира следното по така постановеното решение:

Оспореното пред съда решение № 207 по протокол № 15 от 16.12.2010 г. от заседание на общински съвет гр. Сливница има следното съдържание: Общински съвет: Общински съвет - Сливница определя ТБО от 01.01.2011 г., както следва:

1. за граждани, размерът на таксата се определя като промил върху данъчната оценка на недвижимите имоти:

• на територията на гр. Сливница - 3.9 промила, разпределени по услуги както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2.3 промила; за обезвреждане на отпадъците в депа - 1.3 промила; за чистота на териториите за обществено ползване - 0.3 промила;

• на територията на с. Алдимировци - 3.9 промила, разпределени по услуги както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2.3 промила; за обезвреждане на отпадъците в депа - 1.3 промила; за чистота на териториите за обществено ползване - 0.3 промила;

• на територията на останалите населени места в общината - 5 промила, разпределени по услуги както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 3.4 промила; за обезвреждане на отпадъците в депа - 0.9 промила; за чистота на териториите за обществено ползване - 0.7 промила;

• за жилищни имоти на предприятия -4.5 промила върху данъчната оценка на имота, разпределени по услуги както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 3.2 промила; за обезвреждане на отпадъците в депа - 0.74 промила; за чистота на териториите за обществено ползване - 0.56 промила;

• за предприятия, недекларирали до 30 ноември на предходната година броя на използваните съдове - 9 промила върху отчетната стойност на нежилищните имоти, разпределени по услуги както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 6.4 промила; за обезвреждане на отпадъците в депа - 1.49 промила; за чистота на териториите за обществено ползване - 1.11 промила;

1. за предприятия, декларирали броя на използваните съдове за изхвърляне на смет за нежилищни имоти, както следва:

• за предприятия, ползващи услугите за сметосъбиране и сметоизвозване от общината: за 1 бр. контейнер на месец - 60 лева, за 1 бр. кофа на месец - 15 лева, за 1 бр. "Бобър" на месец - 30 лева.

Правилно съдът е приел, че това решение представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. За допустимостта на оспорването на този акт важи в пълна степен изискването по чл. 147, ал. 1 АПК за наличие на правен интерес от оспорването, предвид субсидираното приложение на правилата за оспорване на индивидуални административни актове, предвидено в чл. 184 АПК. Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

Оспорващият "Ото хотели" ООД е юридическо лице, което обосновава правния си интерес от оспорването с факта, че притежава недвижими имоти на територията на община сливница, за който дължи такса за битови отпадъци. Поради това, че с оспореното решение на общински съвет Сливница е приет редът за определяне размера на таксата за битови отпадъци, както и самия размер на таксата, дължима от юридически лица, то с него са засягат пряко права и законни интереси на оспорващия и се създават задължения за тях, поради което оспорването е допустимо в тази част, както правилно е приел и първоинстанционният съд. За оспорващия обаче не съществува правен интерес от оспорването на същото решение в частта, с която се регламентира начина за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, дължима от физически лица. В тази част решението не засяга права и законни интереси, нито поражда задължения за оспорващото дружество, което е юридическо лице. Предвид това, оспорването е недопустимо в тази част и съдът е следвало да го остави без разглеждане. Като не е сторил това, а е постановил съдебно решение по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а съдебното производство, образувано по оспорването на "Ото хотели" ООД против решение № 207 по протокол № 15 от 16.12.2010 г. на общински съвет Сливница в частта, отнасяща се до определяне размера на таксата за битови отпадъци, дължима от физически лица - да бъде прекратено поради липса на правен интерес от оспорването. Въпреки че в касационната жалба не са направени твърдения или доводи за недопустимост на решението на това основание, касационната инстанция съгласно чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно за допустимостта на решението.

В останалата част съдебното решение е допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението и в останалата част, поради просрочване на жалбата, разгледана от АССО. Видно от доказателствата по делото оспореното решение не е било съобщено на "Ото Хотели" ООД нито е било съобщено по реда на чл. 72, ал. 1 АПК, който препраща към реда по чл. 66 АПК - публично оповестяване на акта чрез средствата за масово осведомяване, изпращането му до организации на заинтересовани лица или оповестяване по друг подходящ начин.

Както се посочи, оспореното решение представлява общ административен акт, поради което за неговото приемане са приложими правилата на раздел II "Общи административни актове" от глава пета на АПК, озаглавена "Издаване на административни актове", в дял втори от АПК -"Производства пред административни органи". Правилно първоинстанционният съд е приел, че при приемането на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 66 и чл. 69, ал. 2 АПК. Първата от посочените разпоредби предвижда, че откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, а разпоредбата на чл. 69, ал. 2 АПК предвижда, че административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66. От доказателствата, представени като част от административната преписка е видно, че изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени - не е изпълнено задължението за публично обявяване на проекта за ОАА, ведно с неговите мотиви.

Наред с това оспореното решение в частта, с която се определя ТБО като промил върху данъчна оценка и отчетна стойност на недвижими имоти противоречи и на материалния закон. Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет, като съгласно чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща разходите посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ. В чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ недвусмислено се налага извода, че е установена поредност при прилагането на допустимите способи за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентирал в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. В законов текст е регламентирана задължителна поредност в прилагането на тези способи, тъй като в ал. 2 ясно е посочено, че се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Способите по ал. 1 и ал. 2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. На общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от способите за определяне на размера на таксата да приложи /този по ал. 1 или някой от предвидените по ал. 2/ при регламентиране на реда за определяне на таксата и затова общинският съвет в случая не действа при условията на оперативна самостоятелност. Следва да се отбележи, че двата способа по ал. 2 - на ползвател или върху основа, определена от общинския съвет, са предвидени в условията на алтернативност по между си, но до тяхното прилагане може да се стигне само при невъзможност за прилагане на способа по ал. 1.

След като в закона е регламентирано, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. да се обоснове невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай не са изложени никакви мотиви при приемането на самото решение, а такива липсват и в предложението на вносителя.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът е отменил решение № 207 по протокол № 15 от 16.12.2010 г. на общински съвет гр. Сливница в частта, отнасяща се до определяне размера на таксата за битови отпадъци, дължима от физически лица и производството в тази част да бъде прекратено поради липса на правен интерес от оспорването.

Съдебното решение в частта за разноските е неправилно. Неправилно съдът не е приел възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. В случая платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е прекомерно високо предвид фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено на 300 лева.

Съдебното решение в останалата част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски са частично основателни и следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. Касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лева - разноски по делото, съразмерна на отхвърлената част от жалбата, а ответникът - сумата от 150 лева на касатора, съразмерна на уважената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение