Решение № 8932 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15630/2008 г.

Решение № 8932 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15630/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Иван Тодоров Тодоров от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат Красимир Милев, против решение № 849/3.11.2008 г. постановено по адм. дело № 2546/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, II състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на директора на Национална служба "Полиция", обективиран в писмо рег. № АВ-805/02.04.2008 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения, моли решението да бъде отменено. Ответната страна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по различни от изложените в нея съображения: С решението си, административният съд е отхвърлил жалбата на Иван Тодоров Тодоров срещу отказ на директора на Национална служба "Полиция", обективиран в писмо рег. № АВ-805/02.04.2008 г., с което по повод молба вх. № ВАВ-2025/14.03.2008 г. е уведомен, че доходът посочен в издаденото му удостоверение обр. УП-2 отразява последно полученото от него брутно възнаграждение по разплащателни ведомости, а искането му за издаване на нова карта за пенсионер с отразена в нея друга длъжност при пенсиониране, не може да бъде удовлетворено, тъй като картата, която вече ползва, сочи действително заеманата длъжност към момента на освобождаването му от служба. По същество съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответства на приложимия материален закон. Постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили. С молба вх. № ВАВ-1207/14.02.2008 г. във връзка, с която е изпратено оспореното писмо, Иван Тодоров Тодоров претендира: издаването на ново удостоверение обр. УП-2, с отразени в него възнаграждение и допълнителни плащания, различни от тези, по вече издаденото му удостоверение обр. УП-2 от 13.06.2006 г. - съобразени с длъжността "командир на отделение", която е следвало да заема към момента на пенсионирането си в случай, че не е била издадена заповед № 208/17.06.2003 г. на директора на НС "Жандармерия" за преназначаването му на по - ниска длъжност, отменена с влязло в сила решение № 117/09.07.2007 г. по адм. дело № С - 349/2006 г. на ВАС, пето отделение; внасяне в НОИ на разликите в осигурителните вноски върху по - високите възнаграждения, дължими за горепосочената длъжност; издаване на нова карта за пенсионер, с отразена в нея длъжност до пенсионирането "командир на отделение", заемана до издаване на отменената заповед. С подадената молба лицето оспорва съдържанието на издадените му удостоверение обр. УП - 2 и карта на пенсионер, като претендира осъществяването на действия, необходими за преизчисляване на размера на пенсията му на база възнаграждение за длъжност, която не е заемало към момента на пенсионирането си, а преди издаването на отменената като незаконосъобразна заповед № 208/17.06.2003 г. за преместването му на друга, по - ниско заплатена длъжност. Писмото изпратено в отговор всъщност има само уведомителен характер. С него на жалбоподателя е пояснено, че данните обективирани в издадените при пенсионирането му документи, съответстват на действителното фактическо положение и на влязлата в сила заповед, издадена към този момент, за освобождаването му от служба. Между страните не се спори относно последното обстоятелство, нито че на Иван Тодоров са били издадени всички необходими във връзка с пенсионирането му документи (вкл. удостоверение обр. УП-2) и карта на пенсионер. Предвид това и липсата на правна норма, задължаваща и оправомощаваща работодателя да издаде повторно тези документи, с различно от първоначалното им съдържание на посочените в молбата фактически основания, обжалваното пред административния съд писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. По същество с жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство недопустимо се оспорва пред съда, съдържанието на вече издадени на Иван Тодоров Тодоров документи (удостоверение обр. УП-2, карта на пенсионер), а не отказ за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, какъвто в случая не е налице при липсата на задължение за органа да се произнесе по направените искания. След като пред административния съд е оспорен акт, който несъмнено не представлява общ или нормативен акт, а с оглед естеството си няма белезите и на индивидуален административен акт, образуваното по недопустима жалба производство е следвало да бъде прекратено от решаващия състав. Като вместо това се е произнесъл относно законосъобразността на оспореното писмо, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото образувано по недопустимо оспорване - да бъде прекратено, с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,