Решение № 12025 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2015 г.

Решение № 12025 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милена Нанева Пръвчева, от гр. Карнобат, като майка и законен представител на Димитър Иванов Пръвчев, подадена чрез пълномощника адвокат Христо Маргаритов, срещу решение № 295/17.02.2015 г. постановено по адм. дело № 2149/2014 г. на Административен съд Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът- директорът на Дирекция"Социално подпомагане"гр. Карнобат е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че мястото, на което са проведени рехабилитационните услуги-хотел "Орфей", к. к. Пампорово, не отговаря на изискванията на Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" и не са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ за отпускане на добавката. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на Административен съд Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Милена Нанева Пръвчева, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Димитър Иванов Пръвчев против Заповед № К 158/17.09.2014 г., издадена от директор на Дирекция " Социално подпомагане"- гр. Карнобат, потвърдена с решение № 30/13.10.2014 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Бургас. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано изплащане на добавка за Димитър Пръвчев социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) за детето Димитър Пръвчев, тъй като престоят им в хотел "Орфей", к. к. Пампорово е започнал на 03.08.2014 г., т. е. след като вече е било влязло в сила изменението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ. Според изменената разпоредба добавката по цитираната норма се изплащала при извършено балнеолечение и рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", а хотел "Орфей", к. к. Пампорово не била регистрирана като лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина". Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че детето Димитър Пръвчев, родено на 25.07.2002 г., е с диагноза "инсулинозависим захарен диабет" със степен на увреждане 70% - експертно решение № 2370 от заседание 174/14.10.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания, за срок от три години. От настоящата касаторка, като майка и законен представител на детето, е подадено заявление-декларация с вх. № К 158/28.08.2014 г. до директора на Дирекция "СП" - гр. Карнобат, с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата е представено медицинско направление от 14.07.2014 г., издадено от СД"ГППМП д-р Драганов и д-р Атанасова" за провеждане на санаториално лечение и рехабилитация, и удостоверение от 10.08.2014 г., издадено от хотел "Орфей" к. к. Пампорово, в което е удостоверено, че майката и сина са почивали в хотела за периода 03.08.2014 г. - 10.08.2014 г., проведено е санаториално лечение и не са ползвали рехабилитационни услуги на друго основание. С молбата са представени също фактури за направените разходи на обща стойност 252,00 лева, която сума е заплатена на "Вая тур" ЕООД гр. Бургас. Видно от данните по делото към момента на подаване на заявлението - декларация, както и към момента на издаване на оспорената заповед, Димитър Пръвчев е малолетно дете, което отговаря на законоустановените предпоставки да получи поисканата добавка. Не е спорно, че детето е правоимащо лице по смисъла на чл. 42г, във вр. с чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Налице са писмени доказателства, удостоверени с експертно решение на ТЕЛК, вид и степен на увреждане с водеща диагноза "инсулинозависим захарен диабет". Безспорно е също обстоятелството, че с медицинско направление, издадено от лекар - специалист, детето се изпраща за санаториално лечение, както и че същото през 03.08.2014 г. - 10.08.2014 г. е пребивавало в хотел "Орфей" к. к. Пампорово, за което са съставени разходооправдателни документи, които в срок са представени пред административния орган. Нормата на чл. 42, ал. 1 ЗИХУ предвижда, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1 - 7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им, а в ал. 2 е предвидено, че добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. В случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията "рехабилитация" и "социална рехабилитация". Според определението, дадено в чл. 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост, а според определението, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, "социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Нововъведеното изискване в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е произвело действие преди издаване на процесната заповед - добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ да се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" от една страна противоречи на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, защото там не са въведени изисквания рехабилитацията да се провежда само в заведения, регистрирани по реда на ЗЛЗ, за разлика от хипотезата по чл. 15, ал. 2 от ЗИХУ относно медицинската рехабилитация. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. От друга страна доколкото в медицинският стандарт утвърден с наредбата, както и в самата наредба не са регламентирани изрично реда и начина, по които ще се определя кои заведения отговарят на наредбата, такава уредба не се съдържа и в ЗЛЗ, изводът, че отговарящите на наредбата лечебни заведения са тези, регистрирани по реда на чл. 39 и сл. от ЗЛЗ, е необоснован. В чл. 39 и сл. от ЗЛЗ е уреден реда за регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Там няма изисквания, че за да бъдат регистрирани, те трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г., нито наредбата препраща към тези лечебни заведения. Предвид наличните по делото доказателства може да бъде направен обоснован извод, че при пребиваването на детето в хотел "Орфей" к. к. Пампорово е проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. По време на престоя на детето в хотела са осъществени дейности, насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, за създаване на умения за самостоятелен живот, чрез обучение от специалист детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози и двигателна активност. Предоставена е и психологична подкрепа. Както се посочи по-горе, в приложимите за случая разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ, сред изискванията за отпускане на добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ не е предвидено изискване социалната рехабилитация да е проведена в специални лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия. По изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменена. Като не е констатирал това, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил неправилно решение, което на това основание следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменена оспорената пред съда заповед на директора на Дирекция "СП" - гр. Карнобат. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Милена Нанева Пръвчева заявление с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. При този изход на правния спор искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, е основателно. От доказателствата по делото се установява, че страната е направила разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 600,00 лв. за изплатени адвокатски възнаграждения, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,