Решение № 4194 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2012 г.

Решение № 4194 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Панов" ЕООД, представлявано от Ангел Панайотов Панов, против Решение № 2057/26.07.2012 г., постановено по адм. дело № 206/2012 по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031103073 от 11.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 841/29.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Великова оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 031103073/11.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 841/29.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС за д. п. 12.2010 г. в размер на 48 989,87 лева и лихви в размер на 1577,84 лева до датата на ревизионния акт. За да отхвърли жалбата на "Панов" ЕООД, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите. Според първостепенния съд правилно не е признато право на данъчен кредит по ф-ри № № 157/28.12.2010 г., с данъчна основа 193 731,23 лева и ДДС в размер на 38 746,25 лева с предмет доставка на СМР съгласно протокол образец 19 и ДФ № 158/30.12.2010 г., с данъчна основа 51 218,08 лева и ДДС 10 243,62 лева, с предмет доставка на СМР съгласно протокол обр. 19. В мотивите на решението е посочено, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните СМР и доставки на материали, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е приел, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно - същото е обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че ревизиращият орган правилно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба, не се сочат доводи, различни от направените в хода на производството, които да не са обсъдени в решението. Съдът, като е обсъдил доказателствата, е приел, че не е установено, че доставчикът действително е извършил услугите, посочени в издадените фактури. В тази връзка са обсъдени фактите относно кадровата обезпеченост, в това число обстоятелството, че не са представени и безспорни доказателства относно наличието на строителни работници, които да извършат съответните дейности, на лица с правоспособност да управляват строителни машини. същевременно е сключил за същия времеви период договори с още две дружества за СМР. Не са представени транспортни документи, както и доказателства за купуването и предаването на материалите, които са били необходими за работата. Доказателства относно наличието на необходимите предпоставки и условия за изпълнение на фактурираните услуги у останалите подизпълнители не са представени. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство (всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и доказателствата към него), така и тези, ангажирани в съдебната фаза на спора, включително и ССЕ. Съдът, е взел предвид представения в съдебната фаза договор за наем и договорът за заем за послужване, представен при ревизията и е посочил защо не ги кредитира и че първият от тях съдържа и вътрешно противоречие между периода на наемане - 1.01.2010 - 31.12.2010 г., и срока за ползване - до 1.01.2009 г. Последните остават изолирано доказателство във връзка с доказване материалната обезпеченост на доставчика, неподкрепено по никой начин от останалите такива. Липсват и данни за получен или осъществен със собствени средства транспорт както на необходимите материали за влагане в услугите, така и на подлежащите на извозване по договор строителни отпадъци, които също са в съществени количества. Поради което твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя е неоснователно. Подробно са описани и събраните в хода на делото доказателства, както и правилно е формулиран основният спор между страните - дали СМР, предмет на процесните фактури са действително извършени от доставчика "Глобал билд" ООД. Правилни са изводите на съда, свеждащи се до следното: поради непредставянето на доказателства от "Глобал билд" ООД не може да се установи начина на транспортиране на договорените материали и съответно прехвърляне на собствеността върху тях; в дневниците за покупки на "И енд Джи Строй" ЕООД не са констатирани отразени фактури за извършени покупки на транспортни услуги. В подкрепа на изводите за липса на реално осъществени услуги е и фактът, че по фактура № 157/28.12.2010 г. плащанията са извършени само частично, и то в продължителен период след издаването на фактурата, а по другата фактура изобщо не е установено разплащане между дружествата. Тези обстоятелства обосновано са мотивирали съда да приеме че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не опровергават констатациите на органа по приходите, поради което не може да бъде прието, че процесните фактури материализират реални доставки. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция. Само наличието на сключен договор и издадени фактури не установяват изпълнение на доставките. В тази връзка следва да се посочи, че от една страна и двата договора за извършване на услуги са подписани в кратък период преди издаването на протоколите обр. 19 и фактурите /около един месец/ - между началото и края на м. 12.2010 г. Административният съд е достигнал до аналогични изводи, които следва да бъдат споделени. Във връзка с това по отношение на доставчика не може да бъде установено наличието на техническа и кадрова обезпеченост. Законосъобразно в решението са формирани изводи, че доставчикът не разполага с материален и кадрови ресурс за изпълнение на доставките, поради което същите реално не са извършени от тях. Оплакването на касатора, че тези констатации на органа по приходите са изградени при липса на цялостен анализ на доказателствения материал, не може да бъде споделен, тъй като той не държи сметка за разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК, според която непредставянето на изискани по реда на аления трета доказателства дава право на органа по приходите да приеме, че те не съществуват. Горната разпоредба правилно е преценена от административния съд в контекста на приобщения доказателствен материал, което е довело до изграждането на обосновани правни изводи. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че събраните по делото доказателства установяват извършването на доставките. Наличието на сключени договори и издадени фактури не установяват изпълнение на доставките (въпреки че материализират възникването на облигационно правоотношение, противно на това, което е прел административния съд). При това представеният договор е единствено относно труда, но не касае строителните материали, а по делото не са представени други доказателства за закупуването на последните. В подкрепа на изводите за липса на реално осъществени услуги е и фактът, че по фактура № 157/28.12.2010 г. плащанията са извършени само частично, и то в продължителен период след издаването на фактурата, а по другата фактура изобщо не е установено разплащане между дружествата. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,