Решение № 304 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 817/2008 г.

Решение № 304 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 817/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.), във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от с. Р. гора, подадена от пълномощника му адв. Т., срещу въззивно решение № 250 от 10.12.2007 г. по в. гр. д. № 780/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 836 от 2.08.2007 г. по гр. д. № 2704/2006 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен искът на С. И. против О. С. за установяване, че ищецът е собственик на дворно място от 1 дка, съставляващо имот пл. № 168 по плана на с. Р. гора от 1930 г., а по действащия план урегулирани поземлени имоти ХIII-378, ХIV - общински и ХV-387 в кв. 41. Ответникът по касация О. С. не е изразил становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да отхвърли установителния иск за собственост въззивният съд е приел, че ищецът С. не е установил придобиването на правото на собственост върху процесния имот. Наследодателят на ищеца е закупил с писмен договор от 22.11.1964 г. от Н. Я. Н. място от 1 дка в с. Р. гора, което място по това време е било изключено от регулационния план. Със заключение на вещо лице е установено, че по кадастралния план от 1930 г. имотът е бил обозначен с пл. № 168 с площ от 1 дка, изключен е от регулация през 1961 г. по Постановление на МС № 216/61 г. /ДВ, бр. 95/61 г./ за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя, и отново е включен в урбанизираната територия през 1988 г. Въз основа на така установените обстоятелства съдът е приел от правна страна, че поради неспазване на предписаната с чл. 18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, договорът от 1964 година няма вещнотранслативен ефект. С. И. не е придобил и по давност правото на собственост, предвид селскостопанския характер на имота към момента на установяване на владението и забраната за придобиване по давност на вещи социалистическа собственост - чл. 86 ЗС. След 1990 г. до 1996 г. също не е могла да тече придобивна давност, тъй като земеделската реституция и към този момент не е започнала и земята не е променила статута си. След 1996 г. поради спирането на давността, считано от 31.05.2006 г. съгласно § 1 ПП ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./ давност също не е могла да тече. Срещу така постановеното решение касаторът С. И. прави оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и за необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Излагат доводи, че е придобил правото на собственост по давност с упражняване на фактическа власт върху него в продължение на 20 години. Решението е правилно. С изключването на имота от регулация същият е придобил статут на земеделска земя, независимо от това дали е бил включен в блок на ТКЗС, по аргумент от чл. 10, ал. 3 от Примерния устав на ТКЗС (отм.). Собствеността върху тази земя по силата на чл. 11, ал. 1 ПУ ТКЗС през периода 1961 - 1988 г. не е била запазена в реални граници, а като част от кооперативното земеползване. Прекратено е качеството на обекта на собственост на конкретно обособена вещ, поради което към 1964 г. процесният имот не е могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Поради характера на имота на земеделска земя и липсата на данни за реституирането й на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ, предвид забраната за придобиването й по давност до 1.06.1996 г. съгласно чл. 86 ЗС и спирането на давността за придобиване на държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006 г., С. И. не могъл да придобие по давност процесния недвижим имот. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение